Summerlin е един от най-проблемните квартали в Лас Вегас. Управлява се от семейство Бийбър. Най-важното им правило: не се допускат наркотици. За жалост, спазваните закони и редът биват нарушени, когато Флин Делгадо идва в квартала, решен да го изпол...
- Джъстин… - Стан се обади, но не му позволих да говори. - Млъквай. – наредих, а той изпълни. – Сега… с кого да започна? – зададох въпрос, на който не очаквах отговор. – Кой беше до Анджел? – попитах, а те се умълчаха. По-добре да чуя това, което искам, защото… не ми се говори. - Аз. – призна Майкъл и ме погледна за кратко. - Чудесно. – усмихнах се леко. – Много добре. – приближих се до него и забих юмрукът си в корема му, изкарвайки всичкия въздух от белите му дробове. – И аз се почувствах по този начин, когато научих за случилото се. – изсъсках. – Усещаш ли болката, която усетих аз? – повторих удара си, а той се строполи на студената земя. – Нещастник! Кой… кой, по дяволите, каза на Анджел да избяга в гората и си позволи да не я последва!? Кой я остави сама!? - Аз. – обади се Лео. Поне имаше смелостта да си признае. - Ти? – той кимна положително. – Добре. Благодаря, че отговори. – казах, а в склада настъпи тишина. Всички очакваха моментът, в който ще избухна. И той беше съвсем близо. – Ще те пречукам! – извиках, забивайки юмрук в лицето му. – И теб, и идиотите, които си взел със себе си! Трябваше да я защитавате! Толкова ли е трудно!? Вие, четиримата, не съумяхте да опазите едно момиче. Обещавам, че ако нещо се случи с Анджел, ако и един косъм падне от главата й, ще се сбогувате с живота си. Всичките! Ще ви пратя в отвъдното. Там да я пазите. Ясен ли съм!? – те закимаха енергично. Не бях на себе си. Мисълта, че Анджел е сама, изплашена с непознати мъже, които могат да я наранят, ме влудяваше. Исках да блъскам, да викам, да чупя, а дупката, която се беше оформила в стената го доказваше. Всички, които се намираха в склада, можеха да се чувстват застрашени. Исках да взема пистолетът, който стоеше на близката маса и да изкарам гнева си върху някого. – Имате ли оправдание? - Три автомобила. – проговори Ед. – Обградиха ни. Започнаха да стрелят. Не уцелиха Анджел. Сигурен съм. Гората беше единствената опция. В противен случай, щяха да убият нас и отново да я вземат. Съжалявам, Джъстин, но моля те… прояви разбиране. - Да проява разбиране? Ти… наистина ли ме молиш за това? – запитах, а изведнъж смелостта му се изпари. – Да не съм чул гласовете на нито един. Прибирайте се. И се молете да не почукам на вратите ви. Направя ли го, мъртви сте. Изчезвайте! – наредих, а Арън и Стан помогнаха на двамата пребити да се изправят и ги изведоха от склада. – Идвате с мен. – обърнах се към Ноа, Блейк, Джейсън и Доминик. - Къде? – попита брат ми. - При Делгадо. – отвърнах и заредих оръжието си, което беше подарък от Арън. Никога не бих искал или приел подобно нещо, но в този бизнес беше неизбежно. Обещах си, че няма да го използвам, но заради Анджел… ще очистя и целия свят, ако се наложи.
❤🔫❤🔫 - Отвлече момичето ми! Ще те убия! – бях притиснал дулото на пистолета в главата на Флин, обезоръжавайки всичките му кучета, които не можеха да си позволят да стрелят. Направят ли го, гръмнат ли ме, шефът им е пътник заедно с мен. – Къде е!? - Момче, ти чуваш ли се? – как може да бъде толкова спокоен? Как? – Не бих отвлякъл гаджето ти. Това не е по правилата. Жените и децата нямат нищо общо с бъркотиите, които засягат нас – мъжете. Да, казах, че ще си платиш, но да отвлека малката красавица, стига Джъстин. Сериозно ли? – въздъхна. Той се шегуваше? Бях убеден, че е той. - Ако не си ти, кой е тогава? – Делгадо се усмихна. - Нямам представа. – сви рамене. – Имаш способности. Използвай ги. Все някога ще я намериш. Съжалявам, но не мога да ти помогна. Може би… имаш повече врагове, отколкото предполагаш. Трябва да бъдеш внимателен. - Не съм ти искал съвет, нали? – попитах го. – Кълна се, че ако имаш нещо общо, ще се върна тук и ще довърша започнатото. – заплаших го, отмествайки оръжието си. - Успех. И не забравяй, че все още не сме се разплатили с теб. – не обърнах внимание на глупавите неща, които бръщолевеше. Дадох знак на момчетата, за да напуснем пределите на мизерния дом, в който живееше. И това му беше много, ако трябва да бъда честен. Уредил се е някак си. Не знам как и с помощта на кого, но ще разбера. Възможно ли е този, който е намерил дом на Делгадо, да има нещо общо с отвличането на Анджел? Истината ще излезе наяве. Все някога това ще се случи и негодникът ще си плати. Но… първо, трябва да я намеря. Трябва да си я върна.
Цитат от десета глава!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
