Ден след нощта.
После нощ след деня.
Аз стоя.
Мисля.
Като вик в пустиня,
Удавник на сред океана.
Безпомощен,
последен опит да остана жива.
Да съм тук - до теб.
Това е толкова трудно,
безнадеждно.
Смъртта е неизбежна,
живота е безсмислен.
Защо да се мъча?
Щом не мога да живея без теб,
ще пожертвам живота си.
Ти не си до мен.
Не си дължим нищо.
Но пак нещо ме задържа.
Кара ме да те следвам,
да ти вярвам.
Какво е то?
Любов?
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
