Писък.
Смърт.
Самота.
Писък.
И пак писък.
Идва някъде отвътре в мен.
Иска да излезе наяве.
Но аз го спирам.
Боли.
Кърви.
Но няма да му позволя
Затварям го дълбоко в мен.
Защо не спира да пищи?
Пак боли.
Пак кърви.
Настоява да продължи.
Спри!
Но още пищи, боли и кърви.
Умри!
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
