Ранена съм,
но тялото ми не кърви.
Ранена съм
и много ме боли.
Но раната я няма.
Не е отвън,
няма я и вътре в мен.
Ранена съм,
но не в сърцето,
не в душата-
тях ги няма.
Ранена съм
и чувствам,
че умирам бавно.
Ранена съм,
но няма рана,
която да лекувам.
Смъртта лети към мен
понесена от вихър...
вихър от отмъкнати души.
Ранена съм
и живота ми кърви,
и съдбата ми гори
и всичко ме боли.
Виждам само светлина...
и в нея ме чака смъртта.
:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:
Отдавна не съм писала...
Въпроса е че сега ходя с едно момче. Това обаче не е много добре. Сега съвсем се чувствам като в капан. Това не е моя живот. Не е моята съдба. Аз трябва да съм сама. Отнесох се... Исках да кажа че скоро пак ще започна да пиша редовно, но сега съм в състояние само да стоя в тъмното и да слушам сад музика. Боли...
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
