Да запаля ли една?
Само още една... единствена?
Ще запаля
и пак ще вляза
в приятно летаргично състояние,
така желано, така жадувано
като че ли от векове.
Като удавник,
хванал се за последната клечка.
Като диабетик,
вкопчил се във инсулина,
Като малко цвете в пустиня,
гледащо към единствения облак в небесата.
Да запаля ли една?
Само още една... единствена?
Не... тогава вече ще е края.
Като да съм под огромен купол
и да запаля огън за да проверя
дали кислорода ще стигне
за да не умра.
Не... това не мога да го позволя.
Но вече не мога да издържа.
Да запаля ли една?
Само още една... единствена?
ВЫ ЧИТАЕТЕ
ЕМО поезия
ПоэзияПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
