Нима пак се размечтах за живот,
по-различен от моя?
Нима отново пожелах любов?
Не, не мога да си го позволя...
Но какво да сторя?
Как да се откажа от опияняващото зелено
в искрящите му очи?
Как, щом пак ме пронизва
с неговия поглед,
по-силен и от наркотик?
Не мога... или не искам...
Вече не знам...
Искам да е с мен,
но не искам да го нараня.
Явно и аз като Луната
не мога да понеса любовта.
Ще трябва да го забравя...
Ще трябва да продължа напред...
Но пак се питам как.
За жалост знам че отговора е прост:
Просто ще го оставя при нея -
другата жена
и пак тихо ще тъжа...
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
