Не те обичам,
но искам да си с мен.
Знам,
не заслужаваш тази болка,
не заслужаваш да те наранявам
всеки път щом сърцето ти ми трябва.
Но какво да сторя,
щом аз нямам сърце,
което да тровя?
За това искам твоето.
Подари ми го
и аз ще ти даря
прекрасни спомени
за ласки красиви,
ала отдавна забравени.
А накрая,
когато вече се наситя,
теб няма да те боли,
защото ти ще живееш,
но без сърце и душа
и ще си точно като мен-
изоставен от света.
Само тогава ще знаеш
защо отново повтарям,
че не е нужно да обичам,
за да те желая.
Аз зная,
че колкото и да искам
не мога да те забравя
и няма какво да направя.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
