Ето какво ще ме победи.
Не ме е страх да убивам.
Дори не би ми мигнало окото.
Но как да се потдам на сънищата?
Как да убия ная?
Трябва да съм егоист.
Аз съм егоист.
Но... той ме прави толкова слаба.
Как да я убия,
щом той ще страда?
Никой не ще узнае,
че аз съм я предала
в кървавите лапи на смъртта.
Но... той ще разбере.
Той ме познава.
Той знае коя съм.
И ще страда.
Едната е мъртва,
а другата я уби.
Не мога да го позволя.
За това ще търпя.
Само така ще спечеля
битката в нашата игра.
Игра на живот и смърт,
в която мъртвият печели,
а живият обрича се на вечни мъки.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
