Губя себе си малко по малко
всеки път щом се разгневя.
Смърт преследва този,
който се докосне до моя гняв.
Но той е и сила.
Голяма мощ.
С него градя стени - една по една
и с тях защитавам своето "всичко".
Щом свържа стените от гняв,
добавям и огромни куполи,
изградени от чиста умраза.
После щрихите се оформят сами.
Създават се с помощта на тъгата,
надвиснала над моя живот.
Накрая липсваш само ти
в този дворец-затвор.
Защото той е направен за двама -
за мен и за теб.
Заповядай! Настани се удобно
и прекарай тук вечността.
В този дворец-затвор,
сътворен от чувствата
отмъкнати от спомена за теб,
ще сме само аз и ти.
Всеки затвор е дворец
и всеки дворец е затвор,
щом сме аз и ти.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
