Невъзможна е мечтата,
в която включвам теб,
но подсказва ми луната,
че наистина обичам те.
Вървя сама по улицата,
а ти явяваш се пред мен.
Щастлива съм до небесата,
но и чувствам се във плен.
Чувстваш че обичаш ме,
но оказва се заблуда,
осещам как прегръщаш ме,
но мисля че съм луда.
Не може ли да съм щастлива?
Не искам още да скърбя.
Но истината ме залива
като морската вълна.
Съдбата си приемам
и превръщам моята тъга
в музика и стихове
написани от собствената ми ръка.
:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:
Явно не ме бива особенно в писането на стихове... не че ме бива в писането на поезия де...
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
