Луната се отразява в очите ти.
Привлича ме.
Вика ме към теб.
Целувам те,
но целувката ми не е за теб.
Тя е подарък
за тази искра,
към която толкова се стремя.
Но ти мислиш,
че целувам теб.
Отвръщаш ми
и никога не питаш
"Защо не изразявам любовта
не само със дела."
Мислиш че е само,
защото ти си с нея.
Но мен не ме интересуват
чувствата на таз измамена,
предадена душа.
Тя вече е изгубена.
Аз и ти
трябва да намерим себе си в нощта.
И Луната ще ни помогне за това.
Ела с мен и заедно
ще следваме Луната.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
