Две толкова различни чувства.
Любов... Омраза...
Но как да разбера
кое витае в моята душа?
За мен те са като две капки вода.
Небе... Земя...
Мога ли да избера?
Имам ли право на това?
Дърво... Луна...
Живеят в мен,
но са две различни неща.
Викам смъртта,
но тя отказва да се появи.
Това значи нещо, нали?
Защо ли ме съживи?
И става ясно като ден,
че това е моята съдба
и не мога да умра...
Не и докато погледа ти пак е върху мен,
а моя върху теб.
:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:.:
За него написах първия стих, а може би за него ще напиша и последния някой ден... когато погледа му вече не е върху мен...
Чудя се кога ли ще стане това... Дали ще е скоро? Няма значение. Поне едно е ясно - тогава ще е и моя край.
VOUS LISEZ
ЕМО поезия
PoésieПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
