Усещам как сърцето ти препуска.
Чувствам пулса под кожата ти.
И всичко това
защото отново сме обвити
в прегръдката на любовта,
в прегрътката на смърта.
Ти си като буен огън,
разтапящ моята ледена същност,
оставящ ме пречистена.
Чувствам се толкова гола,
толкова открита.
Но ти казваш че всичко е наред
и аз ти вярвам.
Ти заслужи моето доверие.
Не ме остави сама
в прегръдката на смърта,
а дойде и прибави към нея любовта.
Целувката ти - пламък,
галещ замръзналото ми сърце.
Искам да ти кажа "Обичам те".
И ти искаш да го чуеш.
Но аз не го изричам.
Не защото не е вярно,
а защото не трябва.
Защото това не е само
прегръдката на любовта.
Над нас все още е надвиснала смъртта.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
