Омразата, гнева...
Преследват ме.
Изяждат ме отвътре.
Погледа ми пак е върху теб.
Твоя върху мен.
Но тя пак е тук.
Прегръща те,
целува те,
но погледа ти пак е върху мен,
а моя върху теб.
Обичам те,
но и тя те обича.
А ти кого обичаш?
Избери! Вече избери!
Мамиш нея, мамиш мен.
Мамиш себе си дори.
Но погледа ми пак е върху теб,
а твоя върху мен.
Предавам се отново
на зелените очи.
Прости!
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
