Искам да те целуна
и да слея устните ни, дъха ни, сърцата ни,
но не е разрешено.
Нямаме тази свобода.
Искам да съм свободна като океана.
Той е далеч от тези стереотипи.
Но какво е океана?
Едно голямо море.
А морето е някаква река,
изгубила способността си да се движи.
А реката е само молекули вода.
А с какво тези молекули са по различни
от тез от които сме направени аз и ти?
С какво ние сме по различни от океана?
Изборът е наш.
И аз избирам.
Избрах да съм океан.
И двамата потъваме в дълга целувка.
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
