Клюки, драми и интриги...
Това не е клетка, а вериги.
Олицетворението на черни ризи.
Просто угаждахме на своите капризи.
Чух за теб, носи ти се слава.
Горят ни на една и съща клада.
Похот, мерзост и разврат...
Не е ли време за преврат?
Не искаш ли ласки и любов?
Самотният живот може би е малко суров.
Търсиш и това, нали?
Но е причината да те боли.
Чуваш ли шепот? Сочат ни.
Мислят че душите ни са кални.
Онези, които ни нарочиха,
чиито нокти в сърцата ни се вкопчиха.
Те направиха ни от стомана,
сипвайки сол във всяка рана.
Те заложиха капана
и и ти като мен се хвана.
Изкараха ни лоши, зли, проклети,
в името на дявола заклети,
дали кървави обети.
Почерниха душите ни клети.
Истината ли за теб говорят?
Или просто всяка врата пред теб искат да затворят?
Не вярвам в твоите оправдания.
Подозренията са ми някаква мания.
Изграждаме чувства помежду си.
Но всеки иска на другия къвта да вкуси.
Нямам ти доверие, тежък удар ми нанесе,
но уви, сърцето ми в любим те възнесе...
YOU ARE READING
ЕМО поезия
PoetryПоезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може...
