The Perfect Murder

Chapter 18 | "Urban legends."

В гъстите гори на американския щат Пенсилвания в малка къща живеела старица, която събирала билки за продажба. Жената била наричана от хората в региона Кървавата Мери.

Никой не смеел да се доближи до нея, защото всички я смятали за зла вещица, пишат руските медии.

Случило се така, че регионът бил сполетян от нещастие - започнали да изчезват малки момиченца. Безследно. Родителите предположили, че в това е замесена Кървавата Мери, а някои от тях събрали смелост и я посетили.

Въпреки нейните увещания, че няма нищо общо с изчезването на децата им, някои от фермерите забелязали, че тя е променена - изглеждала по-младолика.

Една нощ дъщерята на мелничаря станала от леглото си и излязла извън къщата, привлечена от силна светлина. Родителите се опитали да спрат момичето, но то неудържимо следвало светлината, идваща от близката гора.

Мелничарят, съпругата му и съседите-фермери тръгнали след момичето. Наближавайки гората, те зърнали Кървавата Мери, която държала в ръцете си пръчица, насочена към къщата на мелничаря.

Виждайки хората, вещицата прекъснала магията. Съседът на мелничаря успял да я простреля в крака със сребърен куршум. Успели да хванат Кървавата Мери и я хвърлили на клада.

След смъртта й фермерите открили край къщата й в гората гробовете на изчезналите момичета. Вещицата ги убивала, а кръвта им изпивала, за да се подмладява.

И вярваше на това? Той не отричаше, че бе чувал разни истории, че ако кажеш пред огледало три пъти "Кървава Мери" ще я видиш и тя може да те нападне, да ти покаже бъдещето или да те убие по мъчителен и жесток начин. Но това бяха глупави легенди, не истина. Все пак реши да прочете и второто.

Нощта изгрява над смълчаната американска прерия. Луната започва да пълзи мудно по безоблачния небосвод, окъпвайки пустошта в сребро. Фина, призрачно бяла фигура прекосява прашната магистрала. Реката я зове. Любимият й я е отхвърлил. Скръбта й е толкова дълбока, че в миг на отчайваща лудост хвърля було върху ума й. Вместо спомен й оставя кръвта на собствените й деца, покрила дланите й. А реката я зове. Защото именно в нейните дълбини ще отекне последния й дъх. Обречен да се скита вечно между нашия и отвъдния свят в търсене на погубените си чеда, духът й ще броди по земята. Бледа сянка, облечена в окървавена бяла рокля и раздирана от неудържим плач.