The Perfect Murder

Chapter 12 | "I'm friends with the monster."

През целия ден повече не си проговориха. Вечеряха в пълно мълчание, а после всеки по своему. Легнаха си тихо и безпристрастно. Все едно не бяха майка и син, а двама непознати. Сутринта станаха сравнително рано. Полета му беше по обяд, защото полетът този път беше много обиколен и щеше да отнеме твърде много време. Събра малкото багаж, който имаше и си взе душ. Оправи се и слезе да закуси. Все още си мълчаха. Нима отново щяха да се разделят така? Предишния път си тръгна без дори да се сбогува, искаше му се този път да е различно...

Когато закуси погледна часовника. Времето му беше намаляло и трябваше да се приготвя за тръгване. Въздъхна някак тежко. Имаше буца в гърдите си, която му пречеше. И отлично знаеше от какво е. Когато беше готов да тръгва майка му се появи. Очите ѝ блестяха, бяха пълни със сълзи. Приближи се до него и сложи ръката си на бузата му.

- Даниел, сине, моля те обещай ми, че ще се пазиш!-проговори с надежда в очите.

- Ще се пазя, обещавам.-промълви той.

- Аз не ти мисля злото, грижа ме е за теб. Страхувам се да не ти се случи нещо.

- Знам, но аз отдавна пораснах и мога да се грижа за себе си.-тя въздъхна.

- Довиждане, сине. Ще ми липсваш.-сълзите ясно се открояваха в очите ѝ.

- Довиждане, мамо.

Тя не се сдържа и го прегърна. Той отвърна на прегръдката и вече беше готов да тръгва. Но преди това се усмихна леко. При това се показаха леко трапчинките, които имаше. Обърна се и пристъпи навън през прага. Пред къщата го чакаше такси. Беше се обадил преди минути да го поръча. Качи се и каза да го закарат на летището. След половин час път пристигна и плати на шофьора. Навлезе в летище „Джон Ленън", което всъщност бе и единственото летище в Ливърпул. Завери билетите си на рецепцията и отиде в кафенето да почака там. Изпи едно чисто кафе и погледна ръчния си часовник. Имаше малко по-малко от половин час. Реши да отиде да мине през проверките и да се качва. След като мина през всичко се качи. Зае мястото си и зачака.

05.01.2014, 19:30

След дългия полет се прибра изтощен. Мислеше да си вземе душ и директно да отиде в леглото. Беше си взел и нещата от Ли.. щеше да ги прибави към останалите. Това разследване се проточи много и се заплиташе все повече и повече. Толкова загадки и мистерии.. какво ли щеше да последва от това?