The Perfect Murder

Chapter 17 | "Dark & Great."

- Става късно, а утре и двамата сме на работа. Трябва да си вървя.-беше към десет вечерта.

- Нека те изпратя до вас? Не бива да се прибираш сама.-вече се проявиха и инстинктите му на един истински мъж.

- Не, няма нужда. Аз дойдох с кола.-всъщност и тя не бе такава за каквато първоначално я помисли. Беше мило и добро момиче, но и тя е човек като всички останали и понякога и тя изпитва такива нужди.

- Добре, както искаш.-той отново се усмихна. Напоследък започна да го прави често. Не че е лош навик, напротив. Усмихнатите хора са по-красиви.

Двамата отидоха до входната врата. Тя се обу и облече палтото си. На тръгване той я целуна по бузата. Заедно изчакаха асансьора да дойде и след това я изпрати. Странно защо му се нравеше толкова много. Освен външна имаше и вътрешна красота. Наистина имаше шанс да се получи нещо между тях.

На следващия ден Даниел отново бе на работа. Ежедневието му наистина се бе превърнало в сиво. На работа, нищо ново, писмо от Ли, вкъщи и на следващия ден се повтаря всичко на ново. И така може би до безкрай или поне докато тя не се разкрие. Беше интересно от къде му има адреса и винаги успява да е една крачка пред него. Сякаш играеха на криеница, но тя бе мистериозната и потайната. Винаги успяваше да е на светлинни километри пред него и да знае в пъти повече. Все едно се движеше в сенките. Бе забулена в сянка, която скриваше не само самоличността ѝ, но и истинската ѝ същност. Зад маската на луда убийца се криеше и още нещо. Може би е просто едно нещастно момиче, което се чувства самотно заради загубата на скъп за нея човек. Но е позволила на чувствата да вземат превъзходство над всичко. Ами ако дори здравият ѝ разум мисли по същия начин? Тогава не само емоциите ѝ са виновни. Най-вероятно има нужда от психическа помощ, но това не е оправдание, за да не си получи наказанието. Ако ще да се окаже напълно луда пак ще влезе в затвора. Не може да се измъкне от това и тя го знае. Това означава, че не е чак толкова луда. Просто е била наранена и е искала отмъщение, което вече получи.

Наближаваше време да свърши работното му време. Когато вече се приготвяше да тръгва имаше пратка за него. Прецени, че е по-добре да го отвори вкъщи, за да не създава излишни впечатления. Заради това побърза да се прибере у дома. Когато най-после стигна да отвори кутията бе едно от първите неща, които стори. Този път не видя лист, а плик. Отвори го и от него изпадаха куп листчета. Бяха изрязани странно. Когато ги загледа изведнъж му прищрака.