Chapter 7 | "Hope dies last..."

54 5 0
                                    



24.12.2014, 12:54

Бъдни вечер, Даниел е сам, без абсолютно никакво настроение в напълно без празничния си дом. Каква ирония, нали? Но така, има някои хора които на празниците не са щастливи, а дори напротив – са двойно по-тъжни и сърдити. Ако пуснеше телевизора навсякъде или даваха коледни филми, или ще има новини с главна тема "Коледа". Всичко е свързано с нея! Накрая просто му писна да стои на дивана намусен като сърдит мармот и отиде в кухнята. Разгледа какво има в хладилника. Да, беше забравил или по-скоро не искаше да пазарува. Но след като видя, че няма друг избор облече якето си и излезе. Качи се в колата си и потегли към един от най-големите хипермаркети. Когато пристигна едва си намери място на паркинга. Наруга на ум идеята да идва точно на Бъдни вечер да пазарува. Взе една от малкото останали колички и влезе. Когато фокусира препълнения с хора магазин едва не му прилоша. Защо по дяволите не отиде вчера на пазар?! Глупав инат! Сега щеше да си пати двойно повече. Насочи се към щанда с месото. Сложи едно замразено пиле, взе един килограм свинско месо и продължи. Взе разни подправки и други неща като за сладки например. Прибави една мрежичка картофи, моркови и някои други зеленчуци. За малко щеше да забрави за захарта и брашното. Взе и една кора яйца и май това беше. Не взе хляб от тук,никога не взимаше хляб от хипермаркети. Когато се насочи на касата и последната му надежда си замина. Щеше да си остарее тук докато му дойде реда.. Когато най-после мина отиде към колата си. Натовари всички покупки и реши да отиде към пекарната на Джо. Редовно си купуваше хляб, питки и други хлебни изделия от там. Влезе в уютното магазинче и огледа оскъдната витрина. Какво очакваше да има по това време?

- Оо, Дани, какво те води на Бъдни вечер тук?-много обичаше да го дразни като го нарича така. Е, по приятелски разбира се. Затова и Дан не му се връзваше.

- Амии.. реших да напазарувам, защото вкъщи е празен хладилника, а аз не бях купил нищо..-смъмри той.

- Аха. Пак си кисел и няма да празнуваш. Но ако търсиш питка ще те разочаровам, че има само поръчки, които вече са взети..-Дан направи намръщена физиономия.-Но за своя приятел винаги ще се намери нещо.-той му намигна весело и извади една хубава коледна пита опакована в червен целофан.

- Знаеш как да си играеш с мен. И как ти се хващам всеки път?-развеселено отвърна той.

The Perfect MurderWhere stories live. Discover now