The Perfect Murder

Chapter 11 | "Take care, don't end up like them!"

Едва започнала новата година и вече дойде първия уикенд. Вчера следобед си тръгна малко по-рано от работа и хвана самолета за Ливърпул. Искаше да се прибере за малко у дома. Може би щеше да му се отрази добре. Полетът му трая пет часа, когато пристигна се беше стъмнило. Хвана си такси и се насочи към домът си. По-скоро предишния си дом. Отдавна нямаше ключ за него. Когато пристигна на старата позната улица спря и я огледа. Имаше много спомени. Въздъхна незабележимо и навлезе в двора на къщата. Когато стигна се поколеба за миг. Не беше виждал майка си от години. Дали щеше да се зарадва да го види? Ами ако някак го бе забравила? Ако не искаше да го вижда повече? Толкова много въпроси без отговор. Колебливо вдигна ръката си и натисна копчето. Една толкова позната мелодия се разнесе из къщата. Отвътре чу шум. След малко му отвори жена на около четиридесет,а може би и малко отгоре. Не изглеждаше особено добре. Беше развеселена и ходеше с лъкатушеща походка. Правилно, бе пияна както винаги. Личеше си и незаинтересоваността ѝ към външния ѝ вид. Черната ѝ коса бе хваната на опашка. Когато съзря фигурата пред себе си лицето ѝ замръзна. Колкото ѝ години да бяха минали нямаше как да забрави всяка една черта на собственото си дете..

- Д-Даниел..-проговори едва-едва тя.

- Здравей, мамо.-тихо каза той.

- Защо не ми се обади, че ще идваш? Можех поне да се приготвя за пристигането ти.-да, личеше си колко може да се приготви..

- Исках да си дойда за няколко дни у дома. Ако ти преча няма да остана тук.-от както се качи на самолета имаше буца заседнала в гърлото, която настоятелно си оставаше там и не искаше да се маха.

- Не, влизай. Въпреки всичко ти си ми дете.-след като получи покана да влезе, той пристъпи прага на къщата.

Насочи се нагоре по стълбите към стаята си. Когато влезе и светна лампата осъзна, че нищо не се е променило. Все още беше онази детска стая. Когато замина да учи в университет остави стаята си непроменена от детските години. Тогава напусна домът си и окончателно се преустанови в Лондон. Същевременно и връзките с майка му се прекъснаха. Остави куфарът си на земята и се върна долу. В това време тя се наливаше с една бутилка джин. Не очакваше да види синът си точно сега след толкова време. Така и не му обърна достатъчно внимание след загубата на съпругът ѝ. Беше изключително ядосана на Даниел за дето реши да стане полицай. Заради тази проклета професия баща му умря и сега той искаше същото. Толкова бързо ли успя да забрави? Точно заради тези причини прекъснаха отношенията си. Той бе все още толкова млад, тази професия би му коствала не само младостта, но и живота. Ако ли не то може да се нарани по всяко време. Би си нанесъл такава сериозна травма и защо – заради едни закоравели престъпници! Не искаше единственото ѝ дете да свърши по същия начин. Но се отказа безсилна – той бе точно като баща си. Упорит и горделив. След като той замина да учи тя се пропи още повече. Стана алкохоличка. Но не се интересуваше кой знае колко от тази подробност. Знаеше, че един ден може да загуби и детето си. Следователно вече нямаше да си има никой и какво я спираше да сложи край на живота си? Нищо, ала сега не го правеше заради него. Още една загуба на близък би му коствала твърде много. Щеше да се съсипе напълно. И без това нямаше други близки или приятели, щеше да остане сам на света.. Тези мисли я караха да продължава да живее мизерния си живот. Да, мразеше го защото губеше най-ценните за нея хора. Дори на синът си не можа да даде нужната любов. Презираше и себе си за това.