The Perfect Murder

Chapter 4 | "Fears or maybe reasons for the death?"

След малко влязоха мъж и жена с черни коси. Жената бе красива, имаше кехлибарени очи.

- Здравейте. Нека започнем направо. Разкажете ми за синът си.-нямаше смисъл да протака с купищата въпроси.

- Зейн бе затворена натура по принцип. Не общуваше с много хора. Като дете обичаше изкуството, не бе като другите деца. Бе изключително срамежлив. Но и се притесняваше заради смесения си произход. Но после започна да се гордее с него. Когато станаха известни е търпял обиди и дори обвинения заради британско-пакистанския си произход. Но беше добър човек.-гласът ѝ сякаш трепна и я издаваше, че сълзите напират да излязат на показ.-Ние, феновете и дори самият той не харесваше фактът, че пуши, но не можа да ги откаже. Наистина най-много мразеше това у себе си. Също така бе почитател на татуировките. Имаше толкова много по тялото си. Не бяхме никак съгласни това така му наречено "хоби".-спря за миг. Очевидно в умът ѝ изникнаха стари спомени. От тях се натъжи още повече.-Имаше много страхове. Боеше се от височини, от водата – не можеше да плува, също и от езда. Не може да язди кон. Имаше страх дори от тъмното и винаги спеше с включена нощна лампа.-за миг се усмихна, припомни си някои от хубавите моменти със синът си. Отново се натъжи.-Но за сметка на това е лоялен и верен приятел. Имаше много добро сърце.

- Ами приятелите му?

- Нямаше особено много приятели. Най-вече гаджето му, Пери, с която се сгодиха преди няколко месеца. Остават момчетата и екипа, с който работят. Има три сестри и много братовчеди. Но с тях рядко общуваше, защото просто нямаше време и винаги бяха някъде на път. Аз бих казал, че Зейн общуваше главно с момчетата, приятелката си и мениджърите. Донякъде и с нас, но само когато имаше време.-каза Ясер.

- Добре, благодаря ви.-каза той. Сега можеха да си тръгнат. Тя излезе от стаята плачейки.

След малко този път бе с родителите на Лиам Пейн. И те като другите бяха съкрушени от загубата на техния син. Забеляза, че изобщо не им е до нищо само кимна и те отвърнаха на поздрава. Карън и Джеф Пейн..

- Знам, че загубата е твърде скорошна, но трябва да разследвам убийствата, за да открия виновника за стореното. Затова ви моля да ми разкажете всичко за синът си.-сините му очи излъчваха топлина, която ги караше да се предразположат да говорят.