The Perfect Murder

Chapter 20 | "Life is a song whose chorus is death."

21.01.2014, 15:34

Днес беше странен ден. За пръв път от почти месец в Лондон времето бе ясно. Но друго го правеше така загадъчно. Това необичайно време предвещаваше, че ще се случи нещо. Даниел бе твърде песимистичен и според него това нещо щеше да е лошо. По думите на Ли краят наближаваше и това означаваше, че няма да се случи нищо добро. Тя имаше болен мозък, който за финал не се знаеше какво ще направи. Можеше да реши да си направи такъв спектакъл, с който да застраши много хора. Кой знае какво щеше да ѝ хрумне. Но в никакъв случай добро. Когато вървеше покрай управлението забеляза нещо до колата си. Приближи се и го взе. Най-после съобщението ѝ. Бързо отиде в кабинета си, за да го отвори. Без да обръща внимание на нищо взе бележката.

"Краят е близо Дани. Замислял ли си се за живота? То е един повтарящ се жизнен процес. Ами смъртта? Тя е монотонния край на всекиго от нас. Всеки се ражда, живее и умира. Не мислиш ли, че светът е устроен тъпо? Онези живяха само двадесет години и едва 3 от тях им бяха пълноценни заради славата. Колко жалко, нали? Ами ти - живееш живот, който не искаш. А аз.. вече ми писна от всичко. Но краят е близо. Vivre est une chanson dont mourir est le refrain.

- Lis"

"Животът е песен, чийто припев е смъртта". Една толкова интересна и загадъчна мисъл на Виктор Юго. Един велик писател, автор на запаметени във времето истории...

Самата дума живот е не само биологична форма на съществуване и движение на материята, тя е спектър на съществуването на даден предмет, животно или човек. Има преносни значения от сорта на оживление, дейност в определена област и реалният свят на човек. През цялото си битие той се учи и съществува. Човек просто живее. Тази дума може да се сравни с песен. Но има много и различни песни – за любов, със забавен характер, тъжни балади или пък тежки рок хитове. Всяка творба е създадена с дадена цел. Тя не е просто блудкава мелодия, а навярно дори осмисля цял един живот. Тя е една жизнена искра под формата на ноти и озвучена с нечий мелодичен глас.

От друга страна смъртта е фаталния край. Докато живота е символ на жизненост и съществуване, смъртта е противоположното понятие. Метафорично казано е край, рухване или унищожение. Това е гибелен израз. Носи смут и лошо възприятие. Справедливо може да се оприличи на припев. Той е главната повторяема част на песента. Като смъртта е монотонен и показва едно и също нещо. Умирането е едно и също тягостно събитие, което връхлита всеки в даден момент. Припевът е една от любимите части на всеки, но ако някой се замисли в тълкуването ѝ може да достигне до нещо много по-дълбоко. Този цитат на Виктор Юго показва с какво могат да се сравнят живота и смъртта. Два жизнени периода в съществуването на всяко живо същество. Имаше един много красив кристал. Променяше цветовете си от светлината. Това бе просто пластмасова дрънкулка, но бе красива. Имаше още едно нещо. Пластмасово прозрачно червено сърце разбито на парченца. Това показваше, че сърцето ѝ навярно е разбито. А и тя го каза, краят е на прага.