The Perfect Murder

Chapter 8 | "Why don't play on 'Pretty Little Liars?' "

Последни работни дни за годината... Поредната година се изниза. Много разследвания, мистерии и престъпления. Даниел заработи честно и почтено всеки получен паунд. Не случайно бе толкова добър полицай. Но имаше нещо странно. Как убиецът проникна в домът му? Вече и там ли не бе безопасно? Но как изобщо успя да остави тези неща там? Отвори една стара рана в Даниел. Беше се постарал да забрави болката и да заличи следите от миналото, но той го върна само с един замах. Как го правеше? Как успяваше да достигне най-болезнените му места? Нарочно го правеше. Искаше да го сломи и да пречупи духът му. Но нямаше да е така лесно. И той нямаше да се предаде толкова бързо. Да видим кой щеше да се окаже по-упорития!

Коледните празници отминаха и оставаше само Новата година. Какво специално ѝ имаше? Ден като всеки друг. Тийнейджърите и младежите го използваха просто, за да се напият все едно живеят като за последно и на сутринта не помнеха нищо. И това е специално? Или пък милионите пищни зари, които се правеха по цял свят? Просто тровеха въздуха,нищо повече.. Да, настъпваше нова година като всяка друга. Това беше кръговратът на живота. Заслужаваше ли си за това да се наруши още малко биологичния ред? Разбира се, че не! На този ден Даниел просто си беше у дома и прекарваше както обикновено. Почти като обикновен ден само дето не бе на работа. Умираше от скука да стои вкъщи. Затова мразеше почивните дни и празниците. И без това не празнуваше, но уви налагаше се да ги има всичките тези дни..

Хората казват "Нова година – нов късмет". Но в случая на Даниел беше много относително. Късмет с убиец като този едва ли. Успех би било само ако открие най-издирвания и известен убиец на двадесет и първи век. В новогодишната нощ обикновено всеки празнува,но той стоеше у дома и гледаше телевизия. Когато наближаваше полунощ вече се чуваха нетърпеливите гърмежи на някои едва дочакващи да настъпи точно 00:00. Реши заради "случая" да си налее една чаша вино. И така си стоеше и пиеше. А навън беше такава какафония. Въобще не ти трябва да си навън в този момент. Дан стана и отиде до прозореца. Загледа навън. Колко щастливи и безгрижни хора имаше навън. Може би не съвсем, но така изглеждаха. Докато гледаше многобройните пръскащи се фойерверки отклони надолу поглед и забеляза нещо на терасата си. Отвори вратата и видя кашон. Какво ли щеше да е този път?! Взе го веднага и се огледа наоколо. И да искаше едва ли би видял нещо или някого. Влезе вътре и остави кашона на масата. За негова "радост" токът спря. Просто прекрасно!