12

393 59 2
                                    


  Ирене седна на стола до Сънми тя усещаше силна тежест на раменете си. 'Каква ли ще бъде реакцията му? Какво ще се случи?'

- Всичко ще бъде наред - каза Сънми успокоително, като постави ръка на рамото й. Ирене вдиша и издиша...

  Медицинската сестра излезе от кабинета и започна да се оглежда.

- Джеон Ирене? - когато чу името си момичето се притесни още повече, но Сънми я хвана окуражително за ръка.

- Да, тя е тук - момичето се изправи и двете последваха медицинската сестра.

---

  Сънми и Ирене стояха срещу доктора, докато той четеше някакви документи. Сънми прочисти гърло и лекарят ги погледна с усмивка на лице.

- Е, поздравление госпожице Джеон, бременна сте в първата седмица - очите на Ирене се разшириха от очудване, а приятелката й започна да крещи истерично, което принуди доктора да запуши ушите си.

- О, Боже моййййй сега не мога да чакам да видя малките котенцаааа!!!!!

- Котенца? - попита доктора неразбиращо.

- О, ние-- Сънми беше прекъсната от Ирене, която сложи ръка на устата й.

- Котенца е нещо като диалект, което на нейния език означава бебенца - реши да излъже, защото не знаеше как ще реагира доктора, на факта че съществуват хора полу-котки.

- О, ясно, но запомнете че трябва да се храните здравословно и често - каза доктора, преди двете да напуснат кабинета.

---

- Не мога да чакам повече искам да видя реакцията на Джимин оппа - каза развълнувано тя, докато подскачаше насам натам из коридора. Ирене се засмя и опита да се успокои. Тя отключи вратата и видя брат й и Чим Чим във всекидневната.

- Сънми, не му казвай още - прошепна тихо, а момичето до нея само кимна.

- О, върнахте се - Сънми се затича към Кукито и го целуна по бузката.

- Защо си толкова радостна днес?

- Ъххххх - тя погледна към Ирене и след това се обърна отново към него.

- Нищо, просто момичешки работи - тя се изплези и седна на дивана.

  Ирене се засмя на сладката двойка и се запъти към нейната стая. Въздъхна и се пльосна на леглото. Беше обърната с гръб към вратата и затова не забеляза приближаващия се Джимин. Тя се стресна когато той я прегърна вгръб.

- Какво има? - попита, а тя въздъхна. Разбира се, че не можеше да крие това от него. Тя прехапа устни защото не знаеше как да му каже. Постави ръката си на корема.

- Чим...бременна съм - тя остави Чим Чим смръзен и без дъх за няколко секунди.

- Е.................. - последва дълга пауза тя се вгледа в него, очаквайки да каже нещо.

- Тогава............. - Ирене завъртя очи и въздъхна.

- Направи това отново и повече кракът ти няма да стъпи в тази стая - скара му се тя, а Джимин си затвори устата. Той се нацупи и се превърна в котка. Тя въздъхна отново, когато оранжевото мъниче се сгуши в скута й.

- Е, защо не реагираш? Не се ли радваш, че съм бременна? - Ирене го гледаше в очакване, а той само кимна бавно с главичка.

  "Просто съм прекалено шокиран, за да реагирам." Джимин погледна тъжно към нея. "Скъпа моля те не се ядосвай."

- Ако не, то тогава веднага се превърни обратно в човек иначе ще те хвърля през прозореца - когато чу това, момчето веднага затвори очи и се появиха искри. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.

- Щастлив съм. Щастлив съм, че носиш моите деца. Просто бях прекалено шокиран, за да ти отговоря. Обичам те много, ти и нашите котенца сте всички за мен - той се усмихна и се наклони към нея, за да я целуне. Ирене отвърна на целувката, но го избута настрани в момента, в който забеляза факта, че той беше гол.

- Чим, облечи си дрехите - той погледна надолу и забеляза, че е напълно гол.

-Ъх...хехе

- О! - Джънкук отвори вратата и първото нещо, което видя беше напълно голия Джимин.

- Сънми не гледай!

- Оппа! Успокой си хормоните. Ирене е бременна сега! - каза тя със затворени очи, дърпайки Кукито извън стаята.

  Джимин се обърна към Ирене.

- Нали ти казах - той се нацупи и започна да си облича дрехите бавно.

- Слагай ги по- бързо иначе ще те егзекутирам веднага! - щом чу това момчето се облече със скороста на светлината и веднага се гушна при Ирене.

- Нека спинкаме малки котета - тя се засмя на неговите думи и се сгуши още повече и така двамата бавно заспаха...


₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩₩

Хелоу хорица пак съм аз, както обещах ето я и следващата глава. Ако ви харесва гласувайте и коментирайте. Следващата глава ще бъде качена другия петък!!! Саранхе😍😘😘

Котето ми е човек!!!Where stories live. Discover now