Пролог

1.2K 119 22
                                    


  Днес беше много изморителен ден в училище и моя брат, Джънкук, е навън със своите приятели. Изглежда ще трябва да се прибирам сама. Вървях по улицата и в едната си ръка държах ледена близалка, изведнъш от близкия кош се чу леко шумолене. Помислих, че това е просто вятъра, но щом се приближих по-близо до него от там изскочи нещо пухкаво.

  Беше малко оранжево котенце аз се наведох близо до него, за да го подмамя по-близо до себе си.

- Хей, дребосък къде е собственика ти? - разбира се, че котенцето не ми отвърна и аз реших да го занеса вкъщи, защото ми стана жал за него.

----

  Поставих го във ваната, която беше пълна с хладка вода и то не спираше да се бори.

- Съжалявам мъник, но наистина се нуждаеш от къпане.

  След 6442356788 часа най-сетне успях да го изкъпя, дадох му малко котешка храна, която бях купила от близкия магазин.

- Наистина си много сладък...как да те кръстя? - погалих го, а той продължи да си похапва сладко.

- Амм... какво ще кажеш за Джимин - той се развесели и измяука щастливо.

- Добре Джимин мисля, че това ти отива.

  ---

  Позволих на Джимин да легне до мен, защото все още не му бях купила легло, но представете си какъв шок беше за мен да разбера, че той е......

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Здравейте, хора това е новата ми книга надявам се да ви хареса, ако е така моля гласувайте и оставете коментар по-долу, за да разбера мнението ви. Саранхе😍😘😘

Котето ми е човек!!!Where stories live. Discover now