Котето ми е човек!!!

11

  Ирене се събуди усещайки, нечия ръка на кръста й. Тя отвори очи и видя Джимин, който я гледаше.

- К-какво гледаш? - попита тя като се скри под завивките, случките от вчера изпълниха главата й и тя се изчерви.

- Аййй, не се крий вече съм виждал всичко - Ирене го фрасна леко по рамото, а той се изкикоти.
  Джимин се наклони и я целуна, но момента беше прекъснат от две шокирани лица.

- Оо, моя-

  Момчето се повдигна и видя шокираните лица на Сънми и Джънкук. Ирене се скри засрамено под завивките, опитвайки да притъпи неловката ситуация.

---

  Ирене се изчерви, когато Сънми я накара да й разкаже всичко с подропности, а Джънкук стоеше отстрани безмълвен и не показваше никаква емоция.

- Как може да действате толкова прибързано? ОМГ! Джимин оппа много си лош! - Сънми отиде до него и го фрасна няколко пъти по ръката.

- Ауч, спри да ме удряш! Аз какво да направя... - нацупи се той, момичето спря да го удря, но продължаваше да му хвърля гневни погледи.

- Ирене--

- Оппа, знам че... - Ирене го прекъсна, въздишайки.

- Е, това означава ли, че ще видя малки котенца?! - изписка радостно Сънми.

---

  Ирене въздъхна и се вгледа в дърветата отвън, блокирайки гласа на учителя. Тя усети, че нещо я удари, но всички ученици в стаята бяха заети с писане на записки. Момичето се огледа и погледът й се спря на намачкан лист хартия, който беше паднал на земята. Тя се наведе и го взе.

" Защо въздишаш? Да не е заради онази нощ? Разстроена ли си?=:O. "

  Ирене се засмя на бележката, тя имаше толкова много въпроси в главата си.

  Звънецът би, прекъсвайки мислите й. Изправи се и започна да прибира нещата си в раницата, но изведнъж някой я бутна и опря до чинът. Очите и се разшириха щом срещна погледа на Чим Чим.

- Ч...чим--

- Ирене какво те тревожи? - попита момчето, а тя се огледа наоколо, виждайки че те са единствените останали в клас. Тя въздъхна и погледна надолу.

- Притеснена съм.

- Притеснена от какво? - Джимин я хвана за раменете и тя беше принудена да гледа право в очите му.

- За нас...сякаш всичко се случва някак прекалено бързо. Ами ако спреш да бе обичаш? Какво ако точно в този момент ме изоставиш? Или ако--

  Очите на Ирене се разшириха за пореден път. Джимин се приближи до нея и разби устни в нейните. Той въздъхна и двамата упряха челата си един на друг. Тя можеше да усети дъхът му, който се блъскаше в зачервеното й лице.

- Не мисли по този начин - прошепна той.

- Обещавам ти, че ще обичам само и единствено теб. И ако се съмняваш в думите ми, мога по всяко време да ти покажа, че грешиш.

  Той отново я целуна и се усмихна сладко, но двамата се сепнаха от шума идващ извън стаята, чуваше се силно ръкопляскане. Ирене се изчерви...

- Хей, хора защо сте толкова шумни? - попита Джимин и Джин веднага изкочи от тълпата, приближавайки ги.

- Оо, това беше толкова сладко...звънецът би отдавна, но ние решихме да не ви прекъсваме и изчакахме отвън. Хехе... - каза Джин, карайки двойката срещу него да стане по- червена и от презрял домат. Двамата излязоха възможно най-бързо от стаята, съпровождани от виковете и ракопляскането на техните съученици.

- Това си е наша работа - каза Чим Чим минавайки през навалицата от хора в коридора. Двамата напуснаха училище бягайки един до друг хванати ръка за ръка.

'Джимин, благодаря ти.'

---

- Какво, аз наистина уважавам вашите супер, мега, хипер сладки отношения - възкликна развълнувано Сънми.

- Толкова сте слаааадки, нямам търпение да видя малки котенца!!!

  Ирене се изчерви щом чу думата "котенца". Всъщност истината беше, че след онази нощ не спираше да се чуди какво би било, ако двамата с Джимин си имаха деца.

- .......Яяяя!!! - момичето извика раздразнено на своята приятелка, която не спираше да се хили.

- Защо не ме слушаш бе момиче?!

- Ъмм...извинявай бях се замислила.

- За какво?

- ....котенца... - промърмори Ирене, но Сънми успя да я чуе. Щом чу тези думи тя започна да скача радостно на едно място.

- Боже мой, не ми казвай---

- Не. Не. Разбира се.....все още не....не съм сигурна - Ирене потърка засрамено врата си.

- Не се притеснявай аз ще бъда до теб...хехе...но преди всичко трябва да провериш - приятелката й се обърна към нея с повдигнати вежди, докато Сънми не спираше да кима радостно.

￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦￦

Здравейте хора ето, че най-сетне дойде петък и аз съм тук с нова глава!!! 😂😂😂 И такам исках да ви кажа, че от сега нататък ще качвам по една глава всеки петък без да пропускам. Ако ви харесва новата публикация моля пишете долу в коментарите. Саранхе😍😘😘