Котето ми е човек!!!

8

  Ирене и Джимин стояха пред вратата на огромната къща. Момичето не спираше да трепери от страх, докато той хвана силно ръката й и я успокои, че всичко ще бъде наред. Чим Чим позвъни и от вътре се чуха стъпки. Вратата се отвори и пред тях се показа лъчезарното лице на Г-жа Парк, която не спираше да се радва на сладката двойка.

- О, колко прекрасна двойка сте! - възкликна тя, а Ирене се изчерви.

- Влизайте и не се притеснявайте от съпруга ми... - запърха весело с мигли тя, докато те влизоха навътре.

  Господин Парк, който съсредоточено четеше вестника си дори и не забелязваше двамата притеснени госта.

- Йобо(скъпи), те са тук - съобщи съпруга му , а той само кимна.

  Двамата седнаха срещу родителите на Джимин, а възрастната дама не успя да се  сдържи и хвана мъжа си за ухото...

- Яяя! Защооо...

- Защо?! Четеш този вестник вече десет минути откакто те дойдоха и не мърдаш от тази страница, какво толкова интересно има на нея?!!! - възрастният мъж най-сетне успя да се измъкне от хватката на жена си и потърка ухото си, за да намали болката.

- Ауу, скъпа това боли, спри да ме засрамваш пред угостите...

- О, изглежда най-сетне ги забеляза! - тя дръпна още веднъж ухото му и го пусна, докато той я гледаше втренчено.

- Какво? - попита тя, а той поклати глава.

  Двамата наблюдатели гледаха развеселено сцената, която се случваше пред тях.

- Съжалявам...относно държанието на родителите ми - Джимин прошепна тихо в ухото на момичето, седящо до него.

- Не се извинявай те са просто очарователни - отвърна тя.

  Госппдин Парк прочисти гърлото си и се обърна към Ирене.

- Значи ти си момичето, за което Джимин не спира да говори - Ирене погледна сконфузно към него.

- Аа...не ти е казал? Ее, преди години той--

- Татко! - изкрещя Чим Чим, като прекъсна баща си и се изчерви като домат. Ирене повдигна вежди и го погледна подозрително.

- Хъх...не го слушай - каза момчето, а родителите му извъртяха очи,'това дете'.

---

  Всички се бяха събрали на масата и вечеряха. Всички мълчаха и атмосферата беше доста сконфузна. Господин Парк без да иска изпусна вилицата си на плочките, стрескайки всички наоколо.