Котето ми е човек!!!

7

/Гледна точка на Джънкук/

Това не е забавно.

- Оппа!

Изкрещя Сънми и се вкопчи в мен.

- Ъх... Здрасти!

- Най-накрая те открих, оппа....много те харесвам, оппа - каза тя, като се изчерви и ме прегърна още по-силно, за да скрие червените си бузи.

- С-Сънми, но аз-- тя покри устните ми с нейната ръка.

- Не го казвай...Обещавам ти, че ще те накарам да се влюбиш в мен - отвърна бързо тя и ме целуна по бузата.

- До утре, оппа - помаха Сънми преди да напусне. А аз се ударих с все сила по главата. Айшш, в какво се забърках... Сега тази котка няма да се отлепи и за миг от мен.

---

Вървях си сам в парка посред нощ докато пронизващ писък не раздра тихата и спокойна атмосфера. Видях мъж да държи нож срежу една снежно бяла котка.

- ЯЯЯ, КАКВО ПРАВИШ? - Изкрещях се аз с все сила и той избяга без дори да се обърне назад. Погледнах към котката и видях, че по бялата й козина се стичаха червени капки кръв, изглежда бе ранена.

- Не се тревожи, аз ще ти помогна - взех котето в ръце и започнах да тичам към вкъщи.
Започнах да удрям с всички сили по входната врата и когато Ирене отвори ме гледаше шокирано.

- Оппа--

- Не казвай нищо просто донеси кутията за първа помощ - изтичах в стаята си и поставих раненото животинче на леглото.

- Спокойно, няма да боли - прошепнах тихо докато се опитвах да промия раните й. Котето се размърда и скочи от леглото ми като се превърна в една от най-малко очакваните фигури.

- Сънми?

---

Не можех да спра да се взирам в котката пред мен, не не съм перверзник. Тцц. 'Това е втория път, който те спасявам.'
Изведнъж, тя измяука и се опита да стане, но неуспешно. Взех я в скута си. Тя обърна глава към мен и ме погледна с огромните си очи, предполагам че не е очаквала да я спася отново. Наоколо се появиха искри и тя се превърна отново в човек и да все още стоеше в скута ми. Преглътнах притеснено поради малкото разстояние, което ни делеше един от друг и тогава видях блузата й тя беше цялата надупчена и пропита с нейната кръв.

- Ъмм...ще попитам Ирене дали има излишни дрехи - Сънми ме прегърна силно, докато клатеше главата си притеснено.