3

778 102 13
                                    


- Хюнг, това чувство е ново за мен. Не знам как да го обясня - каза Джимин, на Джин. Двамата отново бяха на покрива на училището и говореха.

- Влюбен си - подсмихна се той.

  Очите на Чим Чим се разшириха...

- Любов? Как? - изчерви се и моментално се преобрази в котка.
'Мяуууууу' изстена той, а Джин се изкикоти.

- Хей, мъник просто приеми фактите.

----

- Оппа, защо си с Джимин? - попита Ирене, щом видя двамата в коридора.

- Ъмм, той ми каза, че иска да упознае по-добре мястото, така че аз реших да го разведа наоколо - излъга Джин, а Чим Чим стоеше до него и не спираше да кима.

- Ооо... Е, Джимин сега трябва да тръгваме - каза Ирене и посегна, за да хване ръката му, но той избегна хватката й.

- Мога да отида и сам - каза той, оставяйки момичето унемяло.

- Оппа...какво се случи с него? - попита тя, но единственото което направи той е да вдигне рамене.

---

  Двамата стояха в стаята на Ирене и пишеха домашните си. Наоколо цареше неловка атмосвера, особено когато Чим се допреше несъзнателно до Ирене.

- Хей, Джимин - повика го тя, но за съжаление не получи отговор. Момичето се намуси и продължи да се занимава с домашната си.

---

- Ирене, защо си толкова умърлушена тези дни - попита Джънкук, докато двамата вечеряха. Тя бавно погледна към вратата на стаята си и въздъхна.

- Нищо ми няма просто съм малко уморена заради, всички домашни и училището.

- Малка принцесо не се натоварвай прекалено много - мочето разроши косата й и двамата продължиха да ядат.

---

  След вечеря Ирене взе малко храна и я занесе в стаята си. Огледа се наоколо, но не видя Джимин. Най-накрая тя реши да погледне под леглото и наистина малкото оранжево котенце стоеше свито в ъгъла.

- Чим какво правиш там? - тя достигна малката оранжева топчица. Сложи го в скута си и започна да го гали внимателно.

- Аа, ето я и твоята храна - тя взе чинията от бюрото си й я постави на пода.

- Джимин, защо ме отбягваш тези дни? - попита тя, докато го гледаше как яде. Той отново не отговори, а просто си стоеше сякаш не е чул нищо. Ирене въздъхна и легна на леглото си.

Котето ми е човек!!!Where stories live. Discover now