My cousin:Park Jimin

Back home

Докато разговаряхме, Те и Широ за пореден път се изпариха. Просеше си боя за това ,че ме оставяше така сама.

-Ела да се разходим скучно ми е. - Юнги ме дръпна бързо.

Бях навита стига да не седях сама.

-Влюбените пак се изнизаха на някъде. - блондинът до мен се засмя.

-Нека се радват. Сега им е паднало. - усмихнах се. Вървяхме по брегът. Усещах как детенцето в мен беше на път да излезе. Вълните се удряха в босите ми крака, карайки ме да подскоча всеки път щом студената вода докоснеше топлата кожа на краката ми.

-Какво правиш? -Юнги се смееше когато започнах да бягам от приближаващата се вълна.

-Забавлявам се за последно? - и беше така. Скоро нямаше да видя море или басейн.

-Сигурна ли си ,че не си на 10? - момчето ме подмина сядайки на пясъка. Реших да се успокоя и седнах до него. Загледах се в хоризонта. Слънцето се отразяваше прекрасно във повърхността на водата , карайки я да блести сякаш имаше милион кристали.

-Вие кога ще се връщате обратно? - след дългото мълчание,Шуга я наруши.

-Предполагам другата седмица. - подпрях глава на коленете си .

-Защо толкова рано?- в гласът му се долавяше нотка на тъга. Доста се бяхме сближили през времето , което бяхме тук. Сутрешната ни рутина беше да скачам на леглото му или да се метна върху него докато не го събудя. Ако след 5 минути не беше буден искаше да го извлека от леглото буквално. Хващах кракът му дърпайки го на пода. Ако аз бях тази която се успиваше, той започваше да вика и да блъска докато не станех. Когато трябваше да пътуваме до някъде и трябваше да седя до него винаги се ръчкахме и бутахме. Веднъж дори с Джимин ме сплескаха. Ако не сте виждали човешки сандвич то това ще да е. Държанието ни помежду ни беше като това с Широ. Нямаше и следа от старото държание на Мин Юнги. Той беше сякаш чисто нов човек. Надявах се ,след като се върнем в България отношенията ни да останат същите до моментът в които се видим отново.

Поседяхме още малко на брегът. Никой не говореше. Седяхме взирайки се в гледката пред нас. Беше време да заминаваме. Двамата станахме от пясъка изтупвайки го от дрехите си. Побързахме за да стигнем точно на време. Малко ни се развикаха ,че бяхме закъснели с николко минути но хванахме полетът.