•69•

835 69 9
                                    

Г.Т.М.

Въздъхнах щом Джо приключи разказа си и я гушнах отново.

-Искаш ли да се прибираме?-попитах докато все още бяхме прегърнати.

-Мхм- поклати глава одобрително.

Взех си телефона и повиках такси.

-Но чакай.. къде ще отидем?-попита тя

-В къщи.

-Но нали имаше..

-Звъннах на момчетата и те ми казах ,че само в кухнята има щети.-обясних и.

-Все пак май не съм толкова лоша готвачка.-каза леко въудошевено.

-Ти си ужасна готвачка –изразих мнението с с лека насмешка, което я накара да се нацупи.-Но аз и така си те обичам.-целунах я по нослето, с което предизвиках лек кикот от нейна страна.

[...}

Мина седмица от инцидента. Вече почти забравих за него. До преди два дни нямах достъп до обгорената кухня която да ми напомня за случилото се, но вече е поправена.

*дзън*

Чух звука на микровълновата, която ми извести ,че пуканките са готови. Извадих ги и се насочих към стаята на Джо. Влязох :

-Кой ще е филма?-попитах мятайки се на леглото.

-Мислех си за...

-Чакай не ми казвай-прекъснах я. –Подземен свят?-почти убеден съм, че ще е това.

-Близо -усмихна ми се тя. –Върколакът.

Аз също се усмихнах, поставяйки кратка целувка върху устните и.

***

Към средата на филма телефона на Джо из вибрира. И двамата изпуфтяхме. Тя стана и взе телефонът си. Видимо се напрегна.

-Какво има?-попитах я надигайки се.

-Н-нищо..

-Ъм сигурна ли си?-попитах.

-Д-да..-насили се да се усмихне.

Тъкмо отново да се опитам да измъкна отговор, но тя продължи.

-Т-трябва да говоря по телефона.. връщам се след малко.-каза нервно.

-Какво е..-докато изрека това чух трясъка на врата –станало-каза на себе си.

След около 5 минути Джо влезе обратно в стаята. Имаше след от сълзи по лицето си. Щом ги забелязах веднага скочих и я прегърнах.

-Какво стана принцесо? –попитах разтревожено.

Тя не ми отговори, вместо това започна да плаче.

-Шшшт.. тихо Джо. Кажи какво стана. Моля те-говорех и тихо и възможно най-успокояващо.

Продължаваше да мълчи.

-Стига любов.. Тревожиш ме. Какво стана.

Тя подсмъркна още един-два пъти , започвайки да се успокоява. Пое си дълбоко въздух ,след което го издиша. Отдели се от мен поглеждайки ме в очите:

-Искам да го направим-каза уверено.

-Какво?-обърканият ми поглед се засече с нейния.

-Искам.Да.Го.Направим. Тук и сега-започнах да осъзнавам за какво ми говори.

-Но как така изведнъж го реши?-недоумявах.

Вече няколко пъти щяхме ,но стигнехме ли до там тя веднага се отдръпваше.

-Какво? Не ме ли искаш?-попита някак натъжено.

-Какво? Не ,напротив.. и то много. Но просто.. ти винаги се отдръпваш. Мислех, че не си готова.

-Но сега съм –стараеше се да звучи уверено.

-Аз не мисля така.

-Но аз го мисля. И го знам.. УБЕДЕНА СЪМ. Искам го.

-Джо..аз... не мисля ,че си готова-започнах да се отдръпвам назад, докато тя пристъпваше към мен.

-Тук и сега Мат-повтори за преден път, след което сля устните ни.

{...}

Не знам какво да ви кажа, освен да попитам някой с опит в глави (+16)😂😂... Ако има такъв и желае да се занимава с мен за около час два, моля да ми пише. Благодаря предварително.

Извинявам се за грешките.

Bye!♥


•Tour• with• MAGCON•Opowieści tętniące życiem. Odkryj je teraz