•Tour• with• MAGCON•

•50•

Г. Т. Д.
Как можах да постъпя по толкова идиотски начин? Разплаках се и то пред Мат. Показах слабост. Да,защото друг път не си я показвала- а ето го и подсъзнанието ми. Аплаози моля.
Не бягай от истината Джована. Много добре знаеш ,че е така. А още по-добре знаеш,че искаш да си с Мат. Отричай колкото искаш. Лъжи всички -себе си,него,останалите. Просто няма как да излъжеш мен.
ТИ НЕ СИ РЕАЛНО!!
Но съм прав, нали?
Махни се...
Ахх.. мамка му. Побърках се тотално. По дяволите Мат.. мразя те, но те обичам. Какво ми направи? Защо съм толкова объркана? Да целунах го,прегърнах го.. бях щастлива когато ми каза,че е влюбен в мен, но.. просто.. агх.. просто не мога да опиша какво чувствам. Истински ураган от чувства, опустошително торнадо,астероиден..
-Джо - Мат прекъсна обърканите обяснения в главата ми. - Идваш ли?- усмихна ми се. Усмивката му,господи...
-КхъКхъм-прокашля се. Аз разтърсих глава отмествайки поглед от устните му,в които се бях загледала. Станах и минах покрай него излизайки в коридора. Намирахме се в кухнята. Аз ровех в хладилника,а Мат в шкафовете. Извадих си маруля, шунка, домат и маргарин. Мат беше извадил зърнена закуска. Щях да си взема хляб,а той очевидно мляко. Но извенъж се озовах прилепена до него. Не ме беше притиснал или нещо такова просто се сблъскахме в опит да се разминем. Погледнах го в очите ,той също ме гледаше.
-Казвал ли ти е някой, че имаш прекрасни очи- каза усмихвайки се. Усетих топлина от двете си страни. Поклатих глава, усмихвайки се по най-идиотския възможен начин.
Започна да се приближава. Поредната целувка.. хайде побързай малко. Нямах търпение да усетя меките му плътни устни върху своите.
-Кхъкхъм- някой се прокашля.
'По-дяволите' изругах на ум. Погледнах и видях 9 чифта очи втренчени в нас. Веднага се отръпнахме и тръгнахме в различни посоки. Аз естествено се изчервих.
-Ее- започна Камерън, нарушавайки неловката тишина. -Какво има за закуска?
-Да,наистина- по любопитства Джонсън - какво ще ядем?
Вдигнах рамене ,поклащайки глава в знак,че не знам.
-Хайде да закусим на вън.-предложи Тейлър
-Съгласен.
-И аз.
-Навит. -се чуваха от различни посоки.
-Добре. Къде ще ходим?- попитах
-Ние - обходи с пръст момчетата - отиваме за пица..
-Пица за закуска-повдигнах вежда.
-Или нещо такова- издразни се. А вие- посочи мен и Мат оставате.
-Моля? Какво?! Защо?!- казахме и двамата едновременно.
-Заа да.. -поогледа се.
-Не оставяме къщата празна- намеси се Ерън.
-Точно-щракна с пръсти Кам
-Яя стига. Толкова пъти къщата се стояла празна.
-Така ли?
-Да така Камерън.
-Кога?Докажи.-скръсти ръце пред гърди.
-Много пъти- казах.
-Лъжа.. долна лъжа- запротестира той.
-Ти шегуваш ли се?- погледнах го недоумяващо.
-Оставате и точка - каза за последно, преди да излезе от кухнята,а скоро и от къщата заедно с другите. Оставяйки мен и Мат сами.
-Еее- проговори Мат.
-Ее?- усмихнах се поклащайки глава неразбиращо.
-Дали ще ни вземат пица?- попита. Ама той сериозно ли? Пита ме дали ще ни вземат пица?
-От къде да знам- казах безразлично и отидох към плота където бях оставила продуктите за сандвича , който възнамерявах да си направя.
Въздъхна ,а след това извади млякото от хладилника. Дойде до мен и си сипа малко в купата със зърнената закуска.
Ядохме в тишина.
-Апчих- тъп нос.
-Наздраве- каза обръщайки се към мен
-По-скоро на болест.-опровергах го аз , а той се засмя.
Исках да му се ядосам, но не можех. Аз също се изкикотих.
-Усмивката ти-започна Мат- толкова е красива.
Аз се изчервих за пореден път, а усмивката ми стана по-широка от преди.
Отново започна да се приближава. Ето това е, няма кой да ни прекъсва. Вече на милиметри един от друг усещах дъхат му. Сърцето ми участи ритъма си.
-Апчих- Защоо?? Глупав нос, глупаво кихане.
-Май наистина е на болест- усмихна се. Защо се смееш? Стомахът ми се свива, а той ми се хили. Но стомахът ми явно наистина е разстроен. Усетих как нещо се надига и веднага станах тичайки към банята ми.
Надвесих се над тоалетната чиния и повърнах.
-Джоо- чух задъхания глас на Матю зад себе си - Джо какво стана?- попита притиснено.
-Да. Нищо ..- не довърших ,защото повърнах отново.
-Ставай. Оправяй се. Отиваме на лекар.
-Няма да ходя никъде- заинатих се.
-Не. Отиваме на лекар.-той също не отстъпваше.
-Не. Ня- причерня ми и припаднах
***

Етоо я новата глава. Има грешки-исках от телефона. Тъпа е и нищо не се случва, но обещавам в следващата ще се случи.

п.с. Качвам новата глава веднага щом събера +20 vote-а (или час-два след това)