•Tour• with• MAGCON•

•8•

-Къде беше-чух гласа на чичо ми. Беше на изключена лампа и със гръб към врата, седящ на един въртящ се стол.Аз се стреснах. Той се завъртя с лице към мен-да не е в някакъв филм?

-Знаеш ли колко е часа? Поболях се от притеснение. Щях да откача. Не си вдигаш мобилния. Вал знаеш ли колко пъти те потърси днес?-тъкмо да кажа нещо- А знаеш ли какво ми костваше да ни измъкна?-да ни измъкнел?От какво?

-Чакай ,чакай,чакай... успокой топката-казах спокойно, а той

-Не ми казвай „Успокой топката" , защото ако майка ти разбере ,че още 1-вата седмица съм те изубил, ще ме убие!

-Споко

-Как така „споко"-каза леко изнервен

-Ами ето така. Успокой се. Тук съм. Жива и здрава.

-Лягай си-каза докато излизаше от стаята

-А вечеря-попитах, той се подаде през врата и каза:

-Испусна вечерята-и затвори вратата. Аз се втурнах, отворих я и се провикнах:

-И сега какво?- без да се обръща , вдигна рамене.

Боже. Ама ,че злобар. И този тъп хотел и тъпите му правила „ Няма вечеря след 9:30pm" „Румсервиза не работи след 9:30pm" и още куп такива тъпотии. Аз на хотел ли съм или в пансион. Сигурно и там даже няма такива правила. Докато крачех из стаята и се чудех какво да направя ,за да вечерям, някой почука на врата.

-Влез-каза без да спирам (да крача из стаята), защото бях убедена , че това е Барт.

-Здравей-каза непознат глас, аз се обърнах и го погледнах. Беше момче с черна коса и кафеви очи.

-Здравей-казах, усмихвайки се *трябва да създам впечатление ;) ;д*

-Барт ме праща- и погледна на долу към подноса който носеше. Носел е поднос? Май има храна *иииюююхххуу*. Остави го на масичката до леглото.

-Благодаря. След това го погледнах , той също ме гледаше. НЕЛОВКОООО.

-Аз, ще тръгвам- само кимнах- между другото казвам се Ерън*

-Аз съм Джо-усмихнах му се, отново- Приятно ми е.

-На мен също-и той се усмихна. Леле има сладка усмивка*хихихихи*

-Ами аз ще тръгвам- каза той

-Добре..... чао-излезе. Храна, храна, храна...Махнах един похлупак- Здравей приятелче-казах, на банановата вкусотийка пред мен и се облизах.-Тааакаам- размишлявах на глас-какво имаме тук-казах, като рязко отворих друг похлупак, след като видях пилето и картофите, избърсах престорена сълзичка.-Толкова добре ме познава(Барт).... След като се навечерях, нямаше какво да правя, затова си взех телефона, докато ми се доспи. Ето това е да си късметлия-нямам батерия. Потърсих зарядното си, уви няма го. Ще се гръмна. -Просто отиди и поискай от Барт - каза едно гласче в главата ми.- Хей това е доста умно-казах го на глас, ако някой в момента ме гледаше сигурно щеше да си каже „Леле какво откачено момиче" или нещо от този сорт. Тръгнах по коридора с бърза крача. 301 стая. Опитах се да отворя , но беше заключена. Ами просто чудесно. Сега от кого да поискам. Може и от онова момче, Ерън, но незнам в коя стая е. Докато вървях по коридора, гледайки умиращият ми телефон се блъснах в някой. Естествено паднах.

-Извинявай- каза този който ме бутна. Надигнах поглед и видях момче.Толкова момчета, леле...

-Няма проблем-беше единственото което казах, след това се исправих и тъгнах обратно към 327 стая.

-Ерън-извиках чернокосото момче, щом го видях. Беше в коридора

-Здравей, Джо-ей тази усмивка

-Аам, може ли да те попитам нещо?-първо ме погледна с нерабиращ поглед, но после каза:

-Да... разбира се.

- Ами- започнах да си играя с пръстите си, правя го когато съм притеснена. Знам, че в ситуацията няма защо да се притеснявам, но характера ми е такъв.

-Слушам те-подкани ме той

-Имаш ли зарядно за Iphone -казах на бързо

-Да. В стаята ми е.-каза и тръгна напред- Ела-направи жест да го последвам.

Стая 321. *Ще го запомня ;)* Влезе и ми направи път , аз също да вляза. И кого да видя-момчето от днес<Вие:-Кое от всички?> Онзи от парка.

-Хеййй- каза той с широка усмивка- Джо, нали?

-Даа... Ам Ерън аз ще тръгвам-извиках леко защото той беше в друго помещене от стаята , просто не искам да стоя в една стая с този. Плаши ме.

-Само секунда- и той се провкина, междувременно тозиии, как му беше иметоо.... А да Тейлър, се изправи и тръгна към мен.

-Ерън, аз наистина трябва да тръгвам- казах и тръгнах към вратата. Отворих я и пред мен се показа другият от скейтпарка,този който ме бутна. Някойлко секунди ме гледаше с отворена уста. След като се отмести тръгна на ляво , за да се разминем, но аз също на там. След това на дясно. Няколко пъти докато накрая не спря и ми направи път. Тъкмо да изляза когато:

-Ето ти зарядно-подаде се Ерън.

-Мерси. Ще ти го върна възможно най-скоро.- постоях няколко секунди и след това казах едно бързо „чао" и с бърза крачка излязох от стаята.

Ерън*-Aaron Carpenter, не съм сигурна как точно се произнася, т.е. аз чувам едно, а приятелките ми съвсем друго. Аз го наричам Ерън и за това реших и така да го напиша. Сигурно малкото хора които следят историята ми вече им е доскучало, но моля ви потърпете още малко, старая се... и знам-вече ви писна от това оправдание, но... само мога да кажа съжалявам :) .

Bye♥

П.С. Съжалявам, че толкова късно качих главата. Надявах се да успея по-рано, но не успях. Мисля ,че за тази вечер ще е само тази глава. Утре ще се опитам да се реванширам.