•Tour• with• MAGCON•

•41•

Ще ми се да кажа "събудих се заради глупавото слънце" или "неговите ужасно дразнещи лъчи", ноо не. Събуди ме "гаджето ми", което ми звънна в 3 сутринта. И аз не знам защо, но след малко ще разбера. Почуках на вратата на Мат.
-Кой е? - попита блонди.
- Аз съм.. - отговорих раздразнено
- Джоо?!
- Не Мики Маус. Естествено, че съм аз идиот!
- Добре ти си-отвърна облекчено Мат.
Чу се отключване на врата, след което момчето показа главата си, огледа се, а след това ме дръпна вътре.
- Какво по-дяволите... - казах объркано, докато той заключваше вратата.
- В голяма опасност съм? - изплю на бързо
- Какво?- запитах още по-объркано.
- Джо наистина-каза приближавайки се към мен- свършен съм-довърши хващайки ме за раменете.
- Какво? Защо? - збръчках вежди
- Мъртъв съм Джо-разтърси ме-мъртъв. Разбираш ли?
- Мат-хванах ръцете му, които все още бяха на раменете ми-успокой се и ми кажи какво става?
- Ами...
~Няколко часа по-рано~
«ГТМ»
След като излязох от стаята на Джо, слязох долу. Нямаше никой. Когато издърпах Джо в стаята пропуснах вечерята, което в момента ми се струва много лоша идея. Бях ял само сутринта. Корема ми изръмжа при мисълта за храна, с което ми напомни да хапна. Пред погледа ми се появиха три кутии от пица. Сигурен съм, че в момента очите ми са осветили половината къща. Отворих най-горната кутия, а вътре имаше това от което имах ОГРОМНА нужда, а именно парче пица. Извадих го и отхапах. След това затворих кутията и я оставих настрани. Отворих втората беше празна, третата беше в същото положение. Изпувтях, махнах единственото парче пица от устата си, отхапах и се запътих се към хладилника. Отворих го и за оглеждах из него. Чух пуфтене зад мен и рязко извадих глава от хладилника. Погледнах и там беше Наш.
- Сега и пицата ли ми открадна? - наруши тишината приятеля ми.
- Какво?
- Еспиноса, кога ще спреш да вземаш неща от мен? - попита със ускорителен тон
- Моля? - объркваше ме с тези недомлъвки.
- Не ми се прави. - почти извика
- Това заради глупавото парче пица ли е? - попитах все така объркан
- Пфф.. Знаеш за какво говоря! - продължи с грубия тон
- Не, не знам!
- Знаеш ли какво.. Зарежи. Един за друг сте... Не мога да повярвам, че толкова време не съм забелязал. За нея-окей, но ти... Теб те познавам от толкова дълго, имах те за приятел. Колко съм бил заблуден само.
- За какво говориш?
- Идиоти просто не си заслужавате.
- Аз ли съм идиот?
- ВИЕ.... - кои ние? И защо ме обижда, тоест нас..., а кои сме ние?
- Ако имаш проблем с мен ми го кажи в прав текст -подканих го.
Той извъртя очи, след това тръгна да излиза, но аз го спрях.
- Мръдни Еспиноса-изсъска през зъби
- Не и преди да ми обясниш за какво е това държание.
- Казах ти да се махнеш -повтори бавно и все така злобно.
- И аз ти казах... - преди да довърша, той ме бутна назад и аз залитнах....
~сега~
- Залитнал си? - попита не вярващо Джо, след като приключих с разказа си -Събуди ме, за да ми кажеш, че си бил гладен, излял си пицата на Наш, след това ти се е ядосл и те е бутнал, а ти си залитнал? - каза през зъби доближавайки се към мен, с което ме принуди да легна. Беше много ядосана, личеше си по пулсиращата вена на челото и която след малко ще изкочи.
- НЕ! - казах и се изправих, пак в седняло положение
- Ами какво? - попита малко по-спокойно.
- След като Наш ме бутна..
~няколко часа по-рано~
Той ме бутна назад и залитнах. Но преди да падна го хванах за тениската, в опит да се задържа на крака, но и двамата паднахме. Той беше върху мен. Изправи се над мен, гледахме се в очите. Изведнъж вдигна едната си ръка, която беше свита в юмрук. Аз присвих очи, очаквайки удара, но не получих такъв. Наш се изправи, изтупа се и пак тръгна, но стъпи на ръката ми, което заболя наистина много, и пак падна. Аз се засмях, защото при гледката забравих за болката в ръката ми. Аз станах, минах покрй Наш, наведох се и пак му се изсмях. Трхгнх да се качвам, но тогава синеокия хвана кракът ми, а аз отново се озовах на пода, но при паднето бутнах нещо. Шумът накара и двама ни да се изправим бързо.
Погледнахме. Бях бутнал статуетката на Джак и Джак, не знам за какво беше, но със сигурност знам, че е наистина много важна. Не само аз, ВСИЧКИ тук го знаят.
- Какво направи, бе идиот - леко удари рамото ми Наш
- Аз ли? - посочих се - ти хвана крака ми. Ти си виновен.
- МОЛЯЯЯ?! Ти я бутна. Виновника си ти.
- Не изобщо не е така...
~сега~
- На косъм съм да тв удоша- изсъска Джо.
- Защо? Какво съм направил пък на теб?
- Какво си ми направил? - засмя се съркастично-СЪБУДИ МЕ В 3 СУТРИНТА, ЗА ДА МИ РАЗКАЖЕШ КАКВО СИ ПРАВИЛ?
- Не за това-защитих се.
- А да за медала.
- Статуетка-поправих я.
- Все тая. Тъп трофей, чудо голямо.
- Ама ти сериозно ли? Джонсън се развика на братовчедка си, за това, че я беше пипала, а тя е само на 4. А Гилински, той пък се беше скарал с макйка му, която искала да почисти и го преместила.
- Толкова драматаизирате всички-изпувтя за пореден път Джо и се тръшна назад.
- Шегуваш ли се. Те ще ме убият, ако... - погледах към нея и видях, че бе заспала.
- Джоо-побутнах я. - Джоо, събуди се. Трябва да ми помогнеш. ДЖООООО-извиках. Явно ще се спасявам сам. Въздъхнах, вдигах я на ръце, мислех си да я занеса в стаята и, но това момиче тежи доооста. За това просто я поставих на възглавниците. Легнах до нея, завих ни и легнах. Не обичах да деля леглото си, обичах да спя на широко и в средата, за това я придърпах към мен, скъсявайки максимално разстояниего между нас. Обвих ръката си по-добре, с което долепих тялото си до нейното. Започнах да си мисля за утре сутрин и къде ли ще се озове главата ми след като Джонсън и Гилински се събудят. Така и съм заспал..
Ето за това чакахте толкова дуълго, да.. срам ме е от себе си....
извинете за грешките просто пиша от телефона, а и започнах в около 02:30 и я писах до сега(05:15) и даа.. ако ви е харесала може да дадете по 1 вот,също много ще се радвам,ако коментирате какво мислите и дали си заслужава да продължа,защо получавам доста хейт за писането ми и развитието на историята. Наистина оценявам всички коментари и положителни съобщения. Обичам ви за което. Благодаря ви изключително много!<3
Bye!<3