•Tour• with• MAGCON•

•22•-I

-Толкова много те обичам, зайче-стиснах челюстта си, правейки опит да не се разсмея, а и да не повърна, след като хванах Мат за бузите, с едната си ръка(нещо като когато искате някой да звучи смешно) и го обърнах към себе си.

-А аз теб повече, бухтичке- и той направи същото, не си личеше но , някак си почувствах, че и на него му идеше да си забие шамар, както исках да направя и аз в този момент. Той се доближаваше все по-близо до мен, вече с видима погнуса, или нещо такова и тъкмо си мислех „Бяга! Майната му на облога, на обещанието на всичко, ти го мразиш и той те мрази.. Иъълл.. не не, не мога да го направя..." и тъкмо да се отдръпна, когато бяхме прекъснати. *Хуу* отдъхнах си.

-Опитваме се да се храним-каза раздразнено, с пискливият си глас, чернокосата кукла, която седеше пред мен, оставяйки вилицата с току що набоденото парче ,от пилешко месо. Приборите издрънчаха при „удара" им един с друг.

-Ей, бейп-*хахах „Бейб в града", обичам този филм* започна кафевоокия и приятел –успокой се-допълни, с един такъв глас на „приятел наркоман", I mean някой мноого спокоен и флегматиен човек,хвана ръката и поставена върху червената покривка, на масата,държаща същата тази вилица която преди малко „захвърли", в опит да я успокои. Тя погледна към мен, после към Мат, задържайки поглед и самодоволна усмивка, обърна се към чернокосото момче до нея и започна да го целува. Ама така го лелуваше, леле... тя, тя... не го целуваше, тя правече обстоен преглед на гърлото му. Как изобщо можеш да се навреш толкова „дълбоко" в устата на някой? Ако още малко задълбочи целувката, главата и скоро ще се намира във устната кухина на момчето. Една такава усивчица се почви на лицето ми, когато въображжението ми направи визоализиране на мислите ми.

Бях се загледала в тях, все още с онази мазна усмичица при мисълта как това барби бучи, с глава в устата на момчето и вика „ооуш..мм..мм..оушшш" което ще рече „помощ".

-К'во зяпаш ,бе- тази дразнеща кукла барби (нищо, че е с черна коса- има ги и такива), мислех, че не мога да мразя някой колкото Мат, но съм сгрешила. Е има и хора които мразя на светлинни години разстояние от Мат, но това е тема за друг път. *леко се отплеснах, извинете*..

-Извинява? На мен ли говориш?-попитах, съсвсем безразлично.

-Аъм, аз друг не виждам-пак този писклив глас, защо не вземе да млъкне?