•Tour• with• MAGCON•

•52•

Г. Т. М.
Събудих се в леглото си. Ахх колко ми липсваше. Толкова меко и удобно. Защо изобщо съм те оставил(не обръщайте внимание на подборът ми на думи). Какво изобщо ме накара да те... Джо. Изведнъж се сетих за нея. Скочих от леглото и притичвайки стигнах до нейната стая. Почуках, но не получих никакъв отговор. Отворих вратата и внимателно се приближих до нея. Светлината от нощните лампи,от двете страни на леглото осветяваха лицето и. Включих екрана на Iphone-а й само ,за да видя, че е 02:06am. Колко време съм спал? Погледах още малко спящата Джо. Беше толкова красива. Прииска ми се да я целуна,но щом се доближих забелязах следи от сълзи. Плакала ли е? Какво се е случило докато съм спал?! Ако някой от идиотите в къщата и е направил нещо, кълна се ще ги убия! Сърцето ми участи ритъма си,при мисълта за плачещата Джо. Тя се размърда, доста при което избута завивката на пода. Как го направи? Вдигнах одеялото и отново я завих. Нещо не ми позволяваше да си тръгна. Няма да си тръгна. Не искам да си тръгна. За това вдигнах леко крайчето на чаршафа,пъхайки се под него. Джо се размърда :
-Маат?- промълви тихо.
-Шшт. Аз съм. Заспивай!- казах и докато я придърпвах към себе си. Тя измрънка нещо нечленоразделно, заравяйки глава в гърдите ми.
-Какво?- попитах тихо.
-Обичам!- наистина ли чух това. Тя наистина ли каза, че ме обича. -Искам да съм с теб?- дори и тихо аз го чух съвсем чисто. Усмихвах се като идиот. Най-накрая. Не мога да повярвам.
-И аз те обичам, много!-промълвих, заровил глава в косата и.
-Маат?- измрънка тя за пореден път.
-Кажи?- казах усмихвайки се.
-Искаш ли ме още?- надигна леко глава. Гледаше ме с влажни очи.
-Как може да ме питаш нещо подобно?- отговорих и с въпрос. Гласът ми прозвуча доста сериозно.
-Аъм- каза колебливо, свеждайки поглед.
Явно си извади грешен извод. Надигнах брадичката й, карайки я отново да ме погледне. Целунах я.
-Естествено,че да- казах доста по-спокойно, усмихвайки се. Тя също се усмихна.
-Това значи ли,че си съгласна? -Попитах с надежда- Ще бъдеш ли моето момиче?(леле колко 'оригинално')
Тя само поклати положително глава. Най-накрая! Толкова бях щастлив. Отново я целунах,но този път тя ми отвърна, а целувката се задълбочи. Щом се отделихме тя отново се сгуши в мен, а аз я целунах по челото. Вдишах приятният аромат на малини ,от меката и коса. Унасяйки се.
*на сутринта*
Събудих се, прегърнал Джо- моето момиче. При мисълта за това отново се ухилих като идиот. Станах внимателно опитвайки се да не събудя Джо. Завих я отново и я целинах по челото. Тихо се изнизах от стаята й, запътвайки се към своята. Изкъпах се и се облякох. Слязох долу влизайки в кухнята. Направих закуска на любимата си. От три дни само аз и приготвях храната, но днес реших да е по-специално. Обаче как да го направя такова? Зачудих се и започнах да се оглеждам. Тогава пред погледа ми попаднаха цветята на съседа. Ако откъсна няколко никой няма да забележи. Излязох през стъклената врата водеща към задния двор. Минах покрай басейна, пресякох моравата и се озовах до бялата дървена ограда деляща териториите на двете къщи. Пресегнах и откъснах една роза. След това още една. Тъкмо когато късах трета се набодох на една от бодлите на храста. Изсъсках от болка. Но все пак откъснах и третата роза. Засмуках нараненото място докато се връщах в обратна посока. Усетих металическия вкус в устата си. Влязох в къщата и поставих цветята върху подноса. Тъкмо когато наливах портокалов сок в една стъклена чаша чух стъпки слизащи по стълбите. Погледнах беше Джо. Усмихнах гузно. Исках да я събудя със закуска в леглото, но няма нищо. Тя дойде до мен и ме прегърна ,аз и отвърнах.
-Харесва ми това 'добро утро'- каза тя усмихвайки се.
-Трябваше да е по-хубаво но и така е добре.- съобщих надигайки брадичката и. Тъкмо да се целунем и звънецът ни прекъсна.
-Мамка му- изругах аз, а тя се засмя.
-Аз ще отворя- предложи тя, но аз я спрях.
-Отиди, вземи закуската и се качи. Аз ще видя кой е и веднага идвам.
Тя тръгна към кухнята, а аз към входната врата. Някой тази сутрин е доста настоятелен. Отворих вратата и:
-Матии- Кайли се хвърли на врата ми.-Липсвах ли ти бейб?- попита целувайки ме. В това време се чу звук от счупването на няколко неща едновременно.Аз веднага се отдръпнах.Погледнах Джо,която беше изпуснала подноса. Очите и бяха насълзени. Мина покрай мен и все още прегърналата ме Кайли и се затича нагоре по стълбите.
Тази глава е една от най-големите бози в целия фик.. но просто не знаех по какъв начин да ги събера и за това се получи така. Кайли малко промени обстановката;).. моля изразете мнение. Извинявам се за грешките (просто е 2:15,а и пиша от телефона и даа)..
Bye!<3