•Tour• with• MAGCON•

•23•

***

~00:54~

Побърквам се между тези четири стени. Това тясно пространство ме докарва да лудост. Не мога да стоя повече тук. Станах от пейката, вземайки една алуминиева чаша от подноса, точно до мен, станах и започнах да се движа на ляво, на дясно, заедно с металния прибор ,създавайки доста силен шум. Но никой не ми обръщаше внимание. Продължих да правя това още около 10 минути, без успех. Тези хора уши нямат ли? Седнах отново на предишното ми място, облягайки лакти върху коленете ми и заравайки глава в длани. Изведнъж изобретателната Аз се събуди, ..свалих една фиба от ксата си, доближих се до металната решедка, и като в някой ,от хилядите и хиляди филми, които съм изгледала през по-голямата част от живота ми, пъхнах фибата в бравата, започнах да я местя на ляво на дясно, с ръка, в опит да отключа. Изведнъж се чу щракването на ключалката, в знак че вече е отворено.

-Най-накрая- казах весело аз, в клекнало положение. Тогава пред погледа ми се почвиха два чифта мъжки обувки. Надигнах глава и усмивкта ми замръзна.

-Свободна си!- каза строго един от полицаите, на смяна, до който беше застанал Барт. Споменах ли ,че съм в ареста?

Аз направих една „крива физиономия" и минах покрай него и чичо ми. Побързах да изляза. След като вече бях на свобода, с поглед намерих колата на Барт(е не беше трудно, беше само тя + още 2-3 патрулки). Беше отворен. Аз бързо се наместих на задната седалка. Знаех какво ме очаква-конско, дълги речи и още куп други глупости с които да ми надува главата, в опит да ми обясни ,че...гхъкхъм, цитирам „това не е правилно". Затова легнах на топка, завивайки се с някакво горнище и се направих на заспала. Всъщонст тъкмо се онасях и тогава чух отварянето и затварянето на една от вратите, на златистия Range Rover. Стисках очите си , възможно най-дълго време, правайки се на заспала. Не знам, от любопитство или от нещо друго беше, но бавно отворих едното си око, след това другото, забелязах само силоета на чичо ми. Постоях в легнало положение още няколко минути, въздъхнах тихо и се изправих в седнало положение. Изведнъж колата рязко наби спирачки. Аз се забих на пред, в разстоянието между двете седлаки, не си бях сложила колан и затова се ударих доста силно в носа. След това колата пак потегли, още по рязко и забърза скоростта си, в резултат на което аз ударих тила си в облегалката на задната седалка. По принцип не би трябвало да ме заболи, но вероятно от скоростта и от удара, доста болеше.

-Йооо, Барт- започнах аз..- знам,че си ми ядоснан, но може ли по-спокойно?- дори не се обърна. –Добре, знам ,че това което направих, не е добра постъпак, и знам, че си разочарован , но...-дъхът ми спря.. сърцето ми започна да бие учестено, чувах пулса в ушите си.. преглътнах, но този път доста шумно и заговорих:

-Т-ти... не си .. чичо ми....- едва доловимо, при вида на човека в черно със скиорска маска, седящ на шофьорското място, който току що  завъртя бавно глава към мен ....

Хей!Здравай! (xD от лиготия е..sorry) та за главата, има грешки. Мързи ме да ги оправям точно сега, за това се извинявам за тях. Също знам, че и главата е къса, но съм доста изморена, цялата седмица ми беше адски натоварена и да (-Това не ти е място за оплакване!. ) -Да , да  извинете... Утре ще се опитам да кача next-а . (поправка по-късно/рано днес *idk*, сега е 00:36, би трябвало да е по-късно...аъъ съжалявам и за тези размишления.. стига толкова ,за сега, че това стана по-дълго от главата, btw и зa т'ва съжалявам :D

Bye♥