•Tour• with• MAGCON•

•11•

Събудих се. Взех си телефона и видях 3:00pm. Уоу.. Колко много съм спала. Станах и отидох в банята. Извърших всички "процедури" и излязох. Облякох се и тръгнах, вече за следобедна закуска. Преди това реших да се отбия да видя другите. Понеже знаех само в коя стая са Ерън, Тейлър и Камерън, се запътих на там. Беше заключена. Отбих се и до стаята на чичо ми и там беше заключено. Явно ще „закусвам" сама. След като приключих със закуската си се качих обратно в 327-ма. И сега какво? Ами да-ще изляза да покарам. И без това няма никой- мислех си. Накрая реших , станах, обух се, взех си един скейт и на вън. Тъкмо излизах от сградата, когато пред погледа ми спря огромен бял автобус с червено-черен надпис MAGCON. От там слезе и Барт-Подяволите.Мислено се плеснах по челото.
-Джо-каза чичо- на къде?
-Амиии-проточих се- да карам.
-След последния път,не мисля да те пускам сама където и да е.-стига де...
-Защо?-попитах
-Така реших.
-Моля.
-Не
-Моля
-Не
-Моляяяяяяяя -виках
-Не, стига-каза Барт. Все още бяхме на вън, защото той не можеше да ме прибере в хотела.
-Тръгвай-обърна ме към сградата. След като едва ме натика във фоайето видяхме Мат, Картър, Наш и Камерън да излизат.
-Няма ли да ги попиташ каде отиват?-обърнах се към Барт
-Не- хм така ли?
-Защо?
-Хей-викна към момчетата- на къде?
-Излизаме-отговори Наш
-Добре-това ли беше?- доволна?-допълни.
-Аъъм НЕ!-казах ядосано, вече качвайки се нагоре
-Защо?-и имаш наглостта да ме питаш
-Защото им даде да излязат, а мен не ме пускаш-отговорих му
-Да, но ти си на моя отговорност.
-И какво?- не разбирах какъв е проблема
-Просто не може, Джо. Стига-няма да се откажа
-Но-
-Няма 'НО'-каза троснато
-МОЛЯ!-''помолих го"
-Не!
Моля, моля, моля, моля-той се стараеше да не ми обръща внимание- МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ.
-Казах Не-ядосах го- СТИГА!
Докато се „карахме" в коридора при нас дойде Тейлър.
-Хей-каза той- какво става
-МОЛЯ-продължавах да се моля на Барт, игнорирайки Тейлър
-Не
-Моля
-Какво става?-повтори Тейлър, но този път застане м/у нас ,за да го забележим
-Имахме малък проблем-започна Барт- но вече го разрешихме. И тръгна към посока на своята стая.
-Не, не сме- извиках към Барт. Той не реагира, просто си вървеше.
-Ооф- тупнах с крак ядосано.
-Какво е станало?- попита загрижено Тейлър.
-К'во те засяга-казах троснато,защото бях ядосана и тръгнах към моята стая. Влязох,но и той се шмугна вътре.
-Излез- казах все още ядосана- Излизай!-повторих.
-Стига Джо. Искам да помогна- аз го погледнах учудено.
-Искаш да помогнеш ли?- той кимна. -Ами тогава накарай Барт да ми позволи да изляза.
-Добре- беше единственото което каза и излезе. Седнах на леглото и си пуснах телевизора. Нищо за гледане. Легнах на зад и избуботих на себе си:
-Тъп хотел- и щях да продължа, но в стаята нахлу Тейлър и ми каза:
-Хайде излизаме- гледах го около 10 секунди без да реагирам, но после се изправих в седнало положениеи казах не вярващо:
-Наистина ли? Чакай, да не каза 'ние'.
-Да, това е условието на Барт.
Е ще го преживея-помислих си и станах. Взех си скейта и излязохме.
Хора извинявам се за грешките, просто в момента нямам достъп до компютър и за това качих главата от телефона. Надявам се да ви хареса. Не знам дали ще има още една глава днес. Ще се опитам, но не обещавам. Това е за сега
Bye ❤