•Tour• with• MAGCON•

•45•

ГТД
-Е какво ще птравим?- попитах сядайки до Мат.
-Да гледаме филм?- попита
-Ами добре- съгласих се.
Настаних се по корем на леглото, като вдигнах краката си и подпирах главата си с ръце. През това време Мат стана, отиде до бюрото и взе отворения бял лаптоп. Постави го на леглото и легна до мен.
-Е какъв да бъде филма?
-Ами..- зачудих се
-Само без романтика и драма- казахме едновременно. Засмяхме се.
-Навита ли си на ужаси?- отново попита Мат.
-Харесвам ги, но не и късно вечер- признах си аз.
-Защо? Това е просто филм? Да не би да се страхуваш?
Аз леко се засмях и кимнах. Той също се разсмя.
-Хеей- побутнах го леко - не ме вини. Вярвам в прекалено много неща.- казах го сякаш очаквах да ме разбере. И мисля ,че го направи ,защото спря да се смее. Погледна ме сериозно.
-Какво?- аз също се стараех да си придам сериозен вид въпреки ,че усмивката ми се бореше упорито да заеме място на лицето ми и наделяваше.
-А вярваш ли в невъзможната любов?- попита все така сериозен
-Моля?-отговорих на въпроса с въпрос. -Какво?
Мълчание
- Маат?
-Няма значение- каза най-накрая и заби поглед в екрана на лаптопа.
-Кажи ми де? Какво имаше предвид с това "невъзможна любов"-направих въздушни кавички- и защо ме попита дали вярвам? А защо..
-Джоо- почти извика.- Стига.
Нацупих се.
-Престани с тъпите въпроси- продължаваше с сухия тон Мат. Ама какво му стана?
-Тъпи въпроси? Така ли господин "Вярваш ли в невъзможната любов"-попитах също толкова грубо, но и съркастично. Той извъртя очи. Аз също. Станах ,но той ме хвана за ръката и ме придърпа обратно на леглото,но очевидно без да прецени силите си,защото в момента се намирах върху него.
-Джо майка ти..- влезе жизнерадостно Джонсън -звъня - продължи съвсем тихо. Гледката пред него накара изражението му да "казва" "Какво по-дяволите?!"-Аъъ,аз .. съжалявам.. такова- почеса се нервно зад врата -Чао - изстреля съвсем бързо. Настъпи тишина,аз все още бях върху Мат и когато го осъзнах се преметнах в опит да се изправя и да напусна стаята му, но паднах.
-Оох - казах при срещата си с пода. Мат бързо стана и дойде до мен.
-Добре ли си?-попита седящ срещу мен
-Щях да съм,ако поне ми помогнеш да се исправя.- сърказмът в гласа ми се смеси с раздразнението което чувствах в момента.
-Оу.. да вярно.- каза и ми подаде ръка, поех я и се изправих.
-Аз ще си ходя в стаята.
-Недей! Моля.. остани.
За 3-ти път ме моли да остана?
-Защо толкова искаш да остана? Защо не ми позволяваш да си отида стаята? Защо се държиш така? Защо..-не можах да продължа. Мат беше притиснал устните си в моите. Целуна ме.
Аз се вцепених,не можех да реагирам. След секунди той се отдръпна..
- А-аз съжалявам -заекваше -аз .., ти..,исках да млъкнеш и за това.. - обясняваше се той. Беше толкова стреснат, уплашен. Аз гледах в една точка,опитвайки се да асимилирам случилото се.
-Джоо- извика Мат.- Не се сърди,моля те- смекчи тона.. исках само да спреш да говориш и
-Лека нощ Мат- казах безизразно и излязох от стаята му,насочвайки се към своята. Какво стана току що?
Пиша от телефона => е пълна с грешки => съжалявам! Кратка е знам, и за това съжалявам... Мнение + - няма значение..Лека нощ/ден
Bye! <3
П. С. Близка моя приятелка започна да пише история, Inna-D , казва "Bad Karma" и може да я погледнете(казвам го защото аз я подтикнах да започне и, и се получава, но тя е скептично настроена и го отрича.. таа погледнете историята и преценете)