•Tour• with• MAGCON•

•24•

-Т-ти... не си .. чичо ми....-промълвих едва доловимо, при вида на човека в черно със скиорска маска, който се завъртя към мен ...

Гледах втренчено в него, а той ту към мен ту към пътя. Бях в паника. КАК ЗА БОГА МОГАТ ДА ТЕ ОТВЛЕКАТ ПРЕД РАЙОННОТО? Е.. технически, не са искали да те отвлекат... в момента си огромна пречка за него, вероятно ще иска да се отърве от теб. 'Що не вземеш да млъкнеш, а? –„карах" се с гласа в главата ми, и преди да си помислите, че съм луда след като чувам гласове нека да ви успокоя, това е глас да , но на онова нещо наречено подсъзнание, което е до теб когато ти е скучно например, или когато те отвличат..- не са искали да те отвлекат.-МЛЪК-ВАЙ! –караницата в главата ми продължаваше. Изведнъж усетих как похитителят ми. -Не е .. -Не смей да довършваш това изречение! –скастрих досадния глас. Та .. изведнъж усетих как колата намалява скоростта. Действах импулсивно. Протегнах се, отваряйки вратата и по най-бързия възможен начин изскочих от превозното средство. Търколих се на пътя по който карахме.

-А-у а-а-ау аууу ох-а а-а-у- търкалях се надолу по доста стръмна и болезнена повърхност- а-а-у- ауч .. ох а-а-у.

Когато най-накрая се спрях, благодарение на едно дърво, което имаше среща от близо с главата ми, чувствах само болка-навсякъде. Размърдах се леко. Не можех да стана, кракът ме болеше ужасно вероятно е счупен. Нямам друг избор освен да си лежа в тъмното, сред пустошта (няма жива душа за това предполагам),ранена, кървяща, вероятно със много счупени кости, сама, надявайки се човек да ме открие преди някой див звяр. Но само да не е онзи от който избягах, само той не.

-А той всъщност няма ли да ме последва? Няма ли да ме потърси?

-Казах ти, че не му трябваш и ще иска да се отърве от теб, а ти му помогна , като скочи от колата.

-Ами няма ли да го е страх ,че мога да го издам?

-Ти дори не видя лицето му, а и не е сигурно дали ще доживееш, за да разкажеш на някой.

-Ти си най-лошото в историята на най-лошите подсъзнания които някога са съществували (ако изобщо мога да кажа, че съществуват).

-Просто той няма да дойде за теб, приеми го... ще си останеш тук.

Педи да съм се опитала да възразя, поразмислих още малко и един въпрос сега се върти в голямата ми, но иначе не много умна глава –Дали то (подсъзнанието ми) не е право? Дали наистина ще си остана тук? Тук ли ще умра? Това ли е краят на Джована Алексис О'Нийл?...

Главата е много тъпа и кратка, за това утре (днес) ще се опитам  да кача още, и аз не знам колко.1-2-3  колкото мога.. Та Vote, Comment .. ако още нещо се сетите (:D). А също и ,ако не сте разбрали нещо, което е разбираемо, защото главата е объркваща, питайте..

Bye♥