•Tour• with• MAGCON•

•2•

След като слязох долу разбрах, че ще ходя някъде, забравих къде... но това е най-малкият ми проблем. От 2 часа майка ми не е млъквала. Само правила и забрани. Хорааа на 16 съм! Все едно. Добре, че беше баща ми.. Фффу най-накрая сама. И сега трябва да си стегна багажа. От една страна се радвам, че заминавам, но от друга-изобщо. За мен нови хора = още излагане.. ужас.

**

С помощта на баща ми и чичо ми успях да се измъкна от прегръдката на мама. Не ме разбирайте погрешно. Обичам майка си. Даже много. Но вече 20 минути ме прегръща, и то толкова силно, че имах чувството ,че ако още малко продължи вече няма да съм сред живите.., а и вече трябваше да се качваме в самолета.Помахах за последно на нашите и тръгнах към изхода... ох кого заблуждавам

-МАМО- провикнах се със насълзени очи, пуснах ръчния си багаж и се затичах към нея, тя направи същото.Прегърнахме се

-Много ще ми липсваш-казах вече разплакана.

-И ти на мен ,миличка- избърса сълзите ми. Не исках да се отделям от нея. Тя е най-ценното нещо в моя живот. Обичам баща ми, обичам цялата фамилия, но мама-мама е ... не мога без мама. И сега сте вие-нали беше голяма и майка ти ти досаждаше и т.н.- да, да голяма съм, да досажда ми-но някои неща не се променят!

***

Спах по време на целия полет. След като качих и последния си куфар в колата която чичо беше наел, потеглихме. Стигнахме до една огромна къща. Каза ми,че трябва да нагледа момчетата-които и да са те ,и след това отиваме в неговата къща. Чак след седмица сме щели да тръгнем за някъде си там(не ме съдете не винаги запомням неща които не са пряко свързани с мен) с автобус (-__-)... Уж беше за малко,а вече 40 мин. си стоя сама в колата. Не , карай вече.Не мога. Слязох от колата и се запътих към входната врата. Позвъних на звънеца и ми отвори момиче със рижава ,къдрава коса-чакай нали бяха 'момчета'?.. няма значение

-Здравей-усмихна ми се къдравелката

-Аъм, здравей... аз такова... търся Барт

-БАААРТТ- провикна се тя

-КАЖИ-той също извика, вероятно защото са на различни етажи

-ТЪРСЯТ ТЕ- отново изкрещя с поглед към стълбите, а след това ме погледна и ми се усмихна, аз също

-Кой ме- каза слизащия надолу негово величество *отношението ми е такова само в мислите ми* моя чичо, но след като ме видя

-Ооо, Джо ти ли си?- аз съм да *сарказъм*

-Ам ,да. Нали беше за малко? Какво стана вече 45 минути те чакам

-Аз тъкмо си тръгвах-да бе , а аз пък ти вярвам

-Добре, тогава хайде-направих му път за да се уверя, че ще излезе. Нямаше избор. Примири се и тръгна

-Махогани -обърна се към момичето което почти беше затворило врата- кажи на момчетата,че ще говорим чак когато тръгнем, т.е. след седмица

-Добре..

--

Вече 15 мин никой не казваше нищо, а мен ми се въртяха абсолютни глупости в главата.Офф, не мога повече:

-Не е ли твърде млада за теб?- погледнах към чичо ми, а той започна да гледа ту към мен ту към пътя

-Какво?-сбръчка вежди

-Това момиче, в къщата. Изглежда млада

-Да, на 21 е.

-А ти си на 34.

-А ти - на 16. Това някаква игра ли е?-Кааккквооооо?

-Каквооо?Не, не е игра

-Ами..?

-Мислех, че с Ники(гаджето му, вече май бившето) още сте заедно.

-Да, така е-каза с нотка неразбирание

-Значи и изневеряваш?

-КААААККВООО?-наби спирачки. Добре,че беше колана иначе-до там с носа ми.

-Не и изневерявам.

-А тогава какво правеше в къщата на онова момиче

-Къщата е моя-негова?

-Твоя?

-Да-ммммххммммм- купих я за момчетата-ето пак 'момчетата'. Какви са тези момчета

-Ами аз момчета не видях. Само момичето,аъъ как и беше името...

-Махогани.. .и не изневерявам на Ники с нея. Как въобще си помисли такова нещо?

-Хейй, не ме вини. Сигурна съм ,че на мое място щеше да си помислиш същото.

Новата глава. Постарах се, знам ,че не си личи ,но се постарах.. Ако има някой който я следи- Благодаря... т'ва е общо взето

Bye♥