His (Bulgarian Translation)

(63) Inside of us

Седях на пода до вратата поне час. Не чувах никакви шумове от стаята, освен заглушени гласове.

Мислите ми бяха изпълнени само с притеснение и съжаление.

Лекар? Поклатих глава. Колко глупаво от моя страна. Дали Кайл наистина се нуждаеше от лекар? Не знаех, но все пак трябваше да се направи нещо. Все пак идеите ми се изчерпаха и не знаех какво друго да направя за него.

Проблемът продължи по-дълго, отколкото трябваше. Достатъчно дълго, за да разклати връзката ни. И двамата вече се отбягвахме и не беше както преди.

Можех да усетя, че нещо не беше наред. Правилно ли постъпих?

Когато се омъжих за Кайл дадох обещание, че ще дам всичко връзката ни да оцелее.

В този момент, вратата се отвори и Грег излезна от стаята. Изправих се от пода и избърсах лицето си, надявайки се че нямаше да види сълзите ми, дори и да знаех че цялата бях зачервена и подута.

- Как е той? Какво има? - веднага попитах. Грег ме погледна, докато придърпваше черните си кожени ръкавици.

- Съжалявам, Кали, но не мога да ти кажа. - отговори. Очите му бяха изпълнени със симпатия и съчувствие.

- Не можеш да ми кажеш? Но аз съм съпругата му. - настоях. Той не можеше да крие тази информация от мен. Трябваха ми отговори и начини да му помогна.

- Сигурен съм, че ще ти каже, когато му дойде времето. - Грег винаги отговаряше със спокойствие и самообладание. Не знаех как го правеше, но точно сега исках да отговори на въпроса ми.

- Моля те, Грег, кажи ми. - започнах да го умолявам. По дяволите, не исках да стоя като глупачка просто така и да се надявам да чуя неща, които имам право да знам.

- Той ме помоли да не ти казвам, затова няма да го направя. - обясни с тих глас. Дори и вратата да беше затворена, бях сигурна, че Кайл можеше да ни чуе. Сърцето ми се сви от думите на Грег.

Защо не искаше да ми каже?

- Какво? Защо? - попитах и го погледнах шокирано. Той положи ръка на рамото ми.

- Не мога да ти кажа направо, но ще ти дам съвет. Пусни си изследвания и не се натоварвай. Ти си умно момиче, всичко между вас ще се оправи. - той свали ръка от рамото ми и слезна надолу по стълбите. Последвах го. След като бяхме на долния етаж, отворих вратата.