His (Bulgarian Translation)

(50) It's Ours

След ден, изпълнен с глупави и почти ‚тийнейджърски' забавления, мисля, че имам правото да кажа, че бях адски изморена.

Кайл ме беше завел до местната сладкарница и в момента просто седяхме и си почивахме.

Той изглеждаше спокоен, което ме накара и аз да се отпусна. Миналата вечер беше бедствие, но важното е, че накрая всичко се оправи.

- За какво си мислиш? – попита ме Кайл. Премигнах два пъти, преди да му отговоря.

- Нищо, - казах. Предпочитах вече да забравя за станалото и да продължим напред. В крайна сметка това нещо беше глупав и малък спор.

- Добре, значи по-добре да побързаш със сладоледа си, защото трябва да ти покажа едно важно място, - заяви. Погледнах го и извих вежда.

- Важно?

- Да, - той кимна с глава, а аз от своя страна доядох сладоледа си по най-бързия начин.

- Не си достатъчно бърза. Нека ти помогна, - преди да кажа каквото и да е, Кайл грабна лъжицата от ръката ми и започна да яде.

- Това беше тъпо, - нацупих се, а той от своя страна само се подмихна в отговор.

- Сега няма време да ми се ядосваш, скъпа, трябва да вървим, - бързо скочи от мястото си, хвана ме за ръката и ме задърпа към колата.

- За Бога, защо бързаш толкова? – оплаках се, вадейки ръка от джоба си.

- В живота няма място за бавене, - той ми отвори вратата на колата и аз бързо седнах на пасажерското място.

Той се настани до мен, запали двигателя и се понесохме по пътя.

След няколко минути почти можех да усетя напрегнатото тяло на Кайл, подсказвайки ми, че беше нервен. Но защо?

Той пусна радиото, но тялто му все още изглеждаше сковано.

- Кайл, - започнах, а той ме погледна за секунда, преди отново да върне погледа си на пътя.

- Да?

- Какво има? – попитах. Кайл поклати глава и можех да видя адамовата му ябълка. Аурата му се промени само за няколко секунди.

- Нищо, любов, - въздиша.

- Кажи ми,

- Просто се надявам да ти хареса и да си помислиш,