His (Bulgarian Translation)

(26) Love a little longer.

Събудих се на следващата сутрин. Чувствах се освежена, в невероятно настроение и готова да започна деня. След всичко, имах достатъчно часове да поспя.

Две силни ръце бяха увити около тялото ми и аз се събудих в същата позиция, в която досега бях спала. Можех да усетя топлия дъх на Кайл да се сблъсква срещу врата ми и това ми даде чувство на комфорт, успокоение и безопасност, дори и след всичко, което се случи.

Имах неудържима нужда да отида до тоалетна, но не можех да помръдна от силната хватка на Кайл. Опитвах се да помръдна леко, но той ме придърпа дори още по-близо до себе си.

Измърмори нещо неясно срещу врата ми, въздъхна и отново заспа. Въздъхнах в отговор.

Чудех се защо баща ми не е дошъл да ме провери и защо не е изгонил Кайл. За какво са говорили снощи? Това ми даваше чувство, обгърнато в мистерия и не съм сигурна, че ми хареса.

Отново се опитах да се освободя, защото вече не можех да издържам.

- Не ставай, - каза с дрезгав глас.

- Кайл, трябва, - отговорих. Все още не беше отпуснал хватката си около мен.

- Не, - умолояваше ме. - Не,

- Кайл, - простенах. - Пусни ме, - щом казах това, осъзнах че всъщност Кайл все още спеше. Дишането му беше тежко, а сърцето му биеше силно. Той сънуваше нещо и сякаш преследваше нещо и се опитваше да го хване.

- Не можеш да си тръгнеш, не тръгвай, не тръгвай, моля те, моля те не ме напускай, - звучеше, сякаш ридаеше.

- Кайл, - опитах се да успокоя в съня му и знаех, че това беше по-добрия вариант, отколкото да се опитам да го събудя с резки дивжения.

- Ще ме унищожиш, ще ме убиеш, не мога да го понеса, моля те остани! - започна да се умолява в съня си. Изглеждаше сякаш нещо го души, сякаш емоциите му го късаха по шевовете.

- Кайл! - извиках. Той подскочи, сякаш душата му се възвърна в тялото му и най-накрая отново дойде на Земята.

Дишането му беше тежко, а сърцето му биеше лудо. Задъхваше се срещу врата ми и можех да усетя капки пот да се стичат от челото му.

- Какво? - попита объркано, докато се обръщаше по гръб. Погледнах го в очите, които бяха замаяни, диви и разтревожени.

Доближих се до него, а очите му следяха всяко мое движение. Легнах до него, успокоявайки го, точно както той успокояваше мен. Взех ръката му в своята, защото знаех, че се нуждаеше от това.