His (Bulgarian Translation)

(9) You have a lot to learn about me.

- Кайл, намали. - настоях, докато гумите на колата караха по навлажнените градски улици. - Кайл, кълна се, ако не намалиш ще се изповръщам в колата ти. - едва добавих.

Той караше с 270 километра в час, а главата ми се беше облегнала на седалката. Това, че бяхме на края на града не означаваше, че може да кара толкова бързо.

- Отпусни се. - беше единственият му отговор, като момчешката му усмивка си проправи път на лицето му.

- Как, по дяволите да се отпусна, когато още малко и ще полетим? - извиках. Да се отпусна... Кой си мислеше, че е?

- В сигурни ръце си. - концентрацията му просто се усещаше.

- Сигурни ръце... - изсмях се подигравателно.

- В крайна сметка ще си струва. - каза той. Погледнах го. Ще си струва? Когато вече съм мъртва ли?

Беше дъждовен и много облачен ден. Валеше цяла нощ, но Кайл настоя да си направим "круиз" в колата му. Не бях напълно съгласна с тази идея и определено все още не съм.

- Готова ли си? - попита ме, преди изведнъж пред тесния път да се появи едно масивно поле. Кално масивно поле.

В този миг колата започна да минава през калта, а тя се издигаше от земята и се пръскаше в тежки буци върху метала.

Беше като кална рисунка, докато задните гуми "изхвърляха" калта. Не мога да отрека, че беше забавно, но и доста зловещо в същото време.

- Обичам да правя това. - Кайл подскочи от седалката си като малко дете. Усмихнах му се. Това накара сърцето ми да се разстопи.

- Това ли ти е любимото хоби? - попитах го. Той се обърна към мен, сякаш забравил, че и аз бях тук. Усмихна ми се и кимна.

- Определено. Не толкова много, но е наистина яко. - обясни. Поклатих положително глава, след като осъзнах, че той всъщност се оказа прав. Наистина накрая си заслужаваше.

- Да, наистина е яко, че не умрях. - аргументирах се. Кайл се изскиска.

- Казах ти, че си в сигурни ръце. - отговори.

- Как така реши да ме вземеш с мен? - попитах. Той сви рамене.

- Нуждаеше се от повдигане на настроението, а мен това винаги ме развеселява. Бях много развълнуван, когато открих, че накрая на пътя има такова масивно поле. - кимнах. Той е искал да ме развесели. Лицето ми омекна.