(59) Motto

230 20 1
                                    

Да го замъкна до леглото беше най-трудната част. Той не можеше да се държи на краката си и говореше някакви несвързани неща.

-          Кали. – каза неясно, след като най-накрая изкачихме стълбите. Погледнах го, показвайки му, че съм привлякла вниманието му, но всъщност бях прекалено концентрирана да го вкарам в стаята. – Не трябваше да идваш. – погледът му беше ядосан. Веждите му бяха намръщени.

Извъртях очи и го игнорирах. След като най-накрая стигнахме в стаята, внимателно свалих якето, шортите и тениската му, хвърляйки ги безгрижно на земята. Кайл легна на леглото и изпъна краката си.

Това беше по-трудно, отколкото очаквах. Никога не свъм го виждала пиян и след тази случка не мислех, че отново исках да го видя така.

Бях му ядосана, че се докара до това състояние, оставяйки ме сама. Разбира се, че исках да съм до него, но не и по този начин.

-          Опас- опасно е, - изхълца. – да излизаш по това време с бебето ни.

-          Кайл, млъкни и заспивай. – не исках да се карам с него, нямаше смисъл.

Останах малко време при него и не след дълго очите му се затвориха и дишането му се успокой.

Беше заспал.

Не мисля, че можех да се оправям с неговото състояние още много. Обичах го, но това не беше забавно. И съм сигурна, че утре щеше да съжалява.

Кайл се беше разположил на цялото легло и нямаше място за мен. Взех възглавницата си от моята страна на леглото, завих Кайл и слезнах на долния етаж.

Легнах на дивана в хола. Колкото и да ми беше неудобно, не исках да го будя отново. След като легнах на възглавницата, затворих очи и се надявах, че щях да поспя поне малко на този неудобен диван.

На сутринта се събудих, след като чух някой да вика името ми.

Подскочих, а гърбът ми изпука от внезапното движение.

-          Кали! – чух вик. Преди да мога да помръдна, вратата на хола се отвори и видях Кайл да седи там по боксерките си и рошавата си коса.

Очите му бяха разширени от паниката, а по челото му имаше няколко капки пот.

-          Защо си тук? – попита ме, след като забеляза възглавницата ми на дивана.

-          Защото беше заел цялото легло снощи и нямаше къде другаде да спя. – отговорих и се изправих, отивайки в кухнята.

His (Bulgarian Translation)Where stories live. Discover now