His (Bulgarian Translation)

(15) Clichè Movie.

Сърцето ми потрепери и усмивката ми нарастна.

- Това беше банално. - възкликнах, но това всъщност беше най-сладкото нещо, което ми е казвал.

- Знам. - усмихна се, докато изтупваше въображаем прах от панталона си.

- Но невероятно сладко. - стиснах бузките му, а той разклати глава, за да се освободи от хватката ми. Смеехме се заедно.

След няколко минути Кайл изскочи от пикапа, където бяхме легнали (за да добиете повече представа вижте снимката най-горе:) ). Вече ставаше все по-тъмно. Мразех тъмното, но сега не се притеснявах. Не и тук, с Кайл.

- Къде отиваме? - попитах, когато той най-накрая стъпи на земята.

- Ще се върна след две секунди. - вдигна пръстите си, за да ми покаже накъде отива. Кимнах с глава, преди отново да легна на одеялото.

Чух шумолене, но не успях да видя нищо. Изведнъж Кайл отново се появи и държеше нещо зад гърба си. Любопитството ми се засили.

- Какво си взел? - попитах заинтригувано.

- Е, взех бира. - усмихна се с очевидна смутена усмивка.

- Не мога да пия бира! - ахнах. Никога не бях пила бира извън нас. Със сигурност звучеше тъпо и страхливо от моя страна.

- Можеш и ще го направиш. - усмивката му нарастваше, докато предимствата и недостатъците да пия бира в главата ми създаваха хаос.

В този случай нямаше минуси, имам в предвид, че майка ми не беше тук, Тами не беше тук, нито баща ми. Бяхме само аз и Кайл. Нищо не можеше да се случи, трябваше да се държа бунтарски и авантюристично, защото в крайна сметка това бяха само няколко бири. Не беше нищо особено.

- Добре. - въздъхнах победено. Лицето на Кайл блесна развълнувано. Той отвори едно кенче преди да ми го подаде. Седна отново при мен, този път по-близо до тялото ми.

Усещах топлината на тялото му, а коляното му се допираше до моето. Стана ми топло, въпреки вятъра, който духаше, а сърцето ми заби с бясна скорост.

- Няма да позволя нещо да ти се случи. - каза, докато гледаше към небето, сякаш беше дълбоко замислен.

- Знам. - отвърнах и също се загледах. Той спаси живота ми, не би го направил, ако целеше след това да го съсипе.

Погледнах го. Лицето му беше отпуснато и удовлетворено. Изглеждаше по-щастлив и доволен от всякога, сякаш притесненията му бяха изчезнали. Все още гледаше към небето, докато главата му беше отпусната назад. Дори сега, той изглеждаше красив.