The chosen one

Глава 8

Дали наистина ще си отговоря на въпроса къде е баща ми. Вече не  вярвам да е в командировка. Не може един човек да е в командировка от близо десет години. Какво са тия неща със свръхестествените същества и времевата разлика между тях и хората? На колко години ли е Маркъс? Ако наистина не съм човек, тогава какво съм? Майка ми знае ли ида това, и ако да, тогава защо го е пазила от мен? И какво е тя?

"Ще ми задаваш ли въпроси, или ще имаш по-добро приятелство със стената"
"Подреждам си въпросите, дай ми време"

И да ги подредя и да не ги подредя, те пак ще са разхвърлени.

"Така няма листче, с което да си записвам въпросите, тъй че ще го даваме като устно изпитване в училище. Така. Първи въпрос, знаеш ли за баща ми"
"Да"
"Къде е в момента"
"Знам, че е някъде в столицата. Живее там. Но само това знам. Не са ми давали точни координати за него"
"Задоволена съм и с това. Втори въпрос, какво е нещото със свръхестествените същества и какво сме ние, щом не сме хора"
"Свръхестествените вещества са били хора също. Въпреки че за токова време може вече и да са загубили човечността си. Ти се контролираш без да забелязваш, което е голям плюс. И двамата сме демони. Знам за себе си, ще съм демон. Избранниците могат и да са миксирани. Тоест, да са демони и да имат силата на вещица или вампир. Нещо такова. В момента разучавам такъв тип случаи"
В момента се чувствам излъгана. Живяла съм в някаква лъжа? През целия си живот до сега? Няма време за мислене, продължаваме.
"На колко си"
"Ми мисля, че имам 500 години"
"Майка ми и знае ли за всички това, лето ли разказва"
"Да, майка ти е от съюза за пазене на пазителите. Все пак и пазителите имат "защитна стена". Не могат да се нападнат директно. Ако не се лъжа майка ти е вещица"
Ето от къде идвала голяма суеверност. Сега си отговорих на няколко въпроса.
"Щом знаеш каква е майка ми, както и мен, знаеш и какво е баща ми"
"Баща ти 88 е като бяло петно. Знам само къде се намира. Но ще ни отнеме време, за да стигнем до столицата. Освен красива архитектура има и тъмна страна. Така че намирането на баща ти ще остане на стена и не смятам, че това трябва да ни е приоритет"
"Ясно. Мерси за отговорите"
"Объркана ли си"
"Като за човек, който има желязно приятелство със стената пред мен, на какво те води"
"Че си страшно побъркана и, че не можеш да си събереш мислите в главата"
"Браво, позна от рас. А, не чакай имам още един въпрос"
"Любопитност, харесва ми. Питай"
"Щом майка ми знае за всичко това, защо не ми е разказвал нещо"
"Доколкото си спомням, беше един слънчев ден, бях пазач в двореца, а майка ти беше с теб в двореца. Беше пеленаче, увита в бяло одеало, шест месеца ти давах максимум. Кралицата ви беше вокална в двореца. Тогава бяха най-добри приятелки, тъй ще най-вероятно е било среща за чай. Докато най-спокойно си стоеше в детското столче, предвидено за теб се чуха звуци от бомба" погледът му стана по-студен "беше опит за преврат, опит за повишение над кралицата, някой искаше да я убие. Баща ти не беше там, имаше извънредна работа. Единствените бяха ти, майка ти и царицата. Разбира се успяхте да се спасите, но майка ти реши повече да не се връща тук с цел някои да бере нарани. Вероятно не то е казала нищо, защото не иска да те травмира"
"А аз защо не го помня"
"Казах ти, че беше на шест месеца макс, няма как до помниш. Децата помнят действията си от три годишна възраст нагоре. Това отговаря ли ти на въпроса"
"Нека кажем. А сега майка ми знае ли къде съм"
"Едва ли, ще видим какво ще направят най-добрите ти приятели за тази работа"
"Още не си се извинил поне на мен, че ги заби в стената, дано не се срутила и тази"
"Добре, извинявай"
"Не го чувствам като извинение. По-скоро сякаш някой те е насили да ми се извиниш"
"То на практика е така"
"Айде, айде, не искам извинения, че не ми се извиняваш честно"
"По-умно изречение не съм чувал от 300 години насам. Добре, Мари съжалявам...че блъснах приятелите ти в стената. Следващия път ще прилагам по-малко сила и ще е ги бутам само на метър от теб"
"Няма да има следващ път. Следващия път като ги видим няма да ги буташ, а ще се извиниш и на тях, ако е нужно ще им вземеш торта, ясно"
"Хъх добре"

Разбрахме се за още неща, разгледахме къщата (този път не пак толкова повърхностно като първия път) и седнахме да ядем. Не знаех, ще вампирите имат толкова остър слух. Принципно коремът ми не къркори толкова силно, ще да се чуе.

"Като гледам си гладна. Какво искаш да ядеш"
"Като гледам, тук няма поръчка на пица за вкъщи, нали"
"Какво по-точно е пица"
"Дай ми съставките и ще ти покажа"
"Не ги знам"
"Да ти нарисувам картинка"
"Айде да не започваме спор. Защо почти всеки наш диалог до сега трябва да започва със спор"
"Знам как да те обидя в седем различни езика, не ми давай повче самочувствие, защото наистина ще го направя"
"Ще го направиш някои друг път. Дай ми лист със съставките и ще отида до пазара в селото"

Бях наистина изненадана, че този човек не знае какво е пица. Явно в това измерение няма такава храна. Е, след като ще съм пазител ще въведа такава храна. Няма да откажа хората от това райско ястие. Подготвих кухнята и зачаках.

От кога гостите стават домакини в чужда къща?