The chosen one

Глава 6

Дните минаха страхотно, ако мога да бъда честна. Ходихме на разходки в този град ш, както и в други. Посетихме любимия ми Стар Несебър. Ядохме скариди и октопод. Събирахме мидички, плувахме в морето. Дори с Лиляна пробвахме масажа с топли камъни, докато Ал се отпускаше в салната. Спрях да мисля за този сън-кошмар, който имах. Не мисля ю, че е кой знае какво. Магьосници и избраници, черно войни с катани съ сигурна, че не съществуват.

Така или иначе третия мистериозен ден трябваше да дойде. Бяхме го планирали да отидем на Калиакра и после да се отпуснем на плажа. После най-вероятно аз и Лиляна ще отидем в салната, а пък Ал да разпуска в джакузито.

Отидохме на Калиакра. Бяхме горещо посрещнати от виковете на хора. Викове от страх.

"Бягайте"
"Спасявайте се"
"Стената се срутва"
"Боже, това бе се е случвало никога"

Като по чудо успяхме да излезем от крещящата тълпа. Когато видяхме какво става вече ни беше наясно за какво онези хора викаха все едно е последният им миг от живота. Част от стената на носа Калиакра се беше срутил. Но точно във дупката на стената се беше отворил портал в алено червено. Изведнъж от него излезе някакъв мъж. Беше облечен в бяла риза, черни панталони и тъмно кафяви обувки. Личеше му, че беше млад, давам му между 20 и 30 години. Даже айде 35 да замажем нещата. Помнеше съм голям патриот (😏) се ядосах, че видях ценност на майка България унищожена почти пред моите очи. Затова се ядосах и го попитах много учтиво:

"Какво направи със стената глупак!?"
"За човек, които ще сподели остатъка от живота си с мен е неприлично да ми говориш така"
Лиляна се обади:
"За какво говори тоя бе"
"Нямам абсолютно никаква идея"
Онзи странен пич се обади отново:
"Нека довърша. Помниш ли 0е преди няколко дни ти казах, че в деня, когото сълзите на червения демон паднат на земята ще се отвори портал към измерение, за което си избрана да пазиш. Е, този ден е сега. Така че тряваб да дойдеш с мен да те обуча да използваш силите си и да пазиш цяло измерение като негов главнокомандващ"
Гледах с ей такива отворени очи. Сега де сетих, че нещо такова всъщност ми каза това. Въпреки това в същата нощ го пренебрегнах, защото това е просто кошмар. Никой кошмар не се сбъдва.
"Средновековната история ми дойде много. Ще обясниш ли като за един средностатистически тийнейджър или за един тъкмо завършил дванайстокласник?"
"Нямаме много време да ти обяснявам тук. Ако имаше през този портал, ще имаме цялото време на света да ти казажа в какво си замесена. Сега ще дойдеш ли"
Изведнъж Лиляна се застъпи за мен.
"Ти няма да отвеждаш най-добрата ми приятелка в някаква друга Вселена. В момента сме тук, за да си почиваме, да плуваме в морето, да е глезим и да правиме неща за хора в разгара на силите си"
Лиляна ме хвана за рамото и в същото време Ал също ме докосна пи рамото и каза:
"Чу какво каза сестра ми, нямам да я водиш никъде. Ако е толкова важно, за което аз не мисля, не я взимай въобще. Като гледам си толкова силен и сам"
Непознатият мъж също не пропусна възможността да отвърне. Изглеждаше плашещо спокоен:
"Боя се, че това няма как да стане. Нужна ми е нейната сила. Ако имахте възможността, която нямате, ще можете да видите срещу какво ще се изправи вашата скъпа Мариелла. Но за съжаление няма как. Ако войната се премести и тук и ако сте живи, ще видите врага. Но както казах, това няма как да стане, ако ли предадете Мариелла. Както аз съм ограничен, така и вие"
Сестрата и братът казаха в един глас:
"Взимаш нея, взимаш и нас!"
Мъжът не си направи и труда да ги изслуша. Вдигна ръката си бързо във въздуха хоризонтално и двамта зад мен се озоваха на дъгата страна на пътеката, даже се и забих в нея.
"Как можа, то долнопробно създание такова да забиеш-"
Нямах време да а довърша в бързината си мъжът ме хвана за китката и ме заелачи в портала. След ме. След мен усетих, че и той влиза. Затворих си очите по време на пътуването между измерения, тъй че мили мои не мога да ви кажа какво съм видяла. Знам обаче, че едва го усетих.

Отворих очите си, когато усетих че под гърба ми има нещо мекичко. Но в същото време и бодливо. Бях с тънка бяла блуза тъй че успеха всичко под мен. Като отворих очите си осъзнах, че това е трева. Приличаше на най-нормашно и спокойно измерение, тъй че какво да му пазя на това спокойствие и гробна тишина.

"Е, пристигнахме. Добре дошла в Албадор. Място на много неща, често казано"
"Дори не ме остави да довърша. Попитах те как посмя да забиеш- в стената най-добрите ли приятели"
"Знам, че са добре. Обясних им нещата, тъй че те са си виновни. Както ти казах когато се срещнахме, сега като сме тук имаме много време. Както за твоето желание, така и за моето. Кой ще чочва пръв?"
"Еми като за добре дошла, както и за въпрос на възпитание - дамите с преди с предимство"
"Значи искаш първо да ти обясня, после да те обучавам"
"Като те гледам си интелигентен, от логична гледна точка ще разбереш какво ще правим първо"
"От къде да знам може да си гладна. Е, нека започнем с обясняването. О, и преди това. Нещото зад теб е мястото, където ще живееш. Тъй че свиквай. Нека започваме?"
Не обърнах много внимание на това, което имаше зад мен, така че погледнах къщата повърхностно.  Веднага се обърнах с лице към него и по-сериозен поглед от преди:
"Да,моля"